Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Когато видя картата, Винкулус се засмя, сякаш я позна. Той почука по нея като за дружески поздрав. Може би това накара Чайлдърмас да се почувства по-малко уверен отпреди.
— Носите послание, което трябва да предадете на някого — колебливо произнесе той.
Винкулус кимна.
— А дали следващата карта ще ми покаже този човек? — попита магьосникът.
— Да.
— А! — възкликна Винкулус и сам обърна шестата карта.
Шестата карта беше Рицарят на жезлите. Мъж с широкопола шапка, яхнал светъл кон. Пейзажът, през който минаваше, се състоеше от няколко скали и тревички под копитата на коня му. Дрехите му бяха добре скроени и скъпи наглед, но по някаква необяснима причина мъжът носеше тежка тояга. Всъщност думата „тояга“ би била пресилена. В действителност това беше дебел клон, отсечен от дърво или жив плет: от него стърчаха неокастрени листа и вейки.
Винкулус взе картата и започна да я разглежда.
Седмата карта беше Двойка мечове. Чайлдърмас не каза нищо, а веднага обърна осмата — Обесеният. Деветата карта беше Светът. На нея бе изобразена гола танцуваща жена, в четирите ъгъла на картата имаше ангел, орел, крилат телец и крилат лъв — символите на евангелистите.
— Можете да очаквате среща — каза Чайлдърмас, — която ще донесе някакво изпитание, може би дори смърт. Картите не разкриват дали ще оживеете или не, но каквото и да стане, това — той докосна последната карта — показва, че ще постигнете целта си.
— Е, сега вече знаете ли кой съм? — попита Винкулус.
— Не съвсем, но сега знам за вас повече, отколкото преди.
— Виждате ли, че не съм като другите?
— По нищо тук не личи, че сте нещо повече от шарлатанин — каза Чайлдърмас и започна да събира картите си.
— Почакайте — спря го Винкулус. — Сега аз ще ви предскажа бъдещето. Той взе картите и нареди девет на масата. После ги обърна една по една:
XVIII. Луната, XVI. Кулата, обърната надолу, Девятка мечове, Пажът на жезлите, Десятка жезли, обърната надолу, II. Папесата, X. Колелото на съдбата, Двойка пентакли, Кралят на чашите. Винкулус взе Кулата и я разгледа, но не каза нищо. Чайлдърмас се засмя.
— Прав сте, Винкулус. Вие не сте като другите. Тук, на масата, лежи моят живот. Но вие не можете да го разчетете. Чуден човек сте — точно обратното на магьосниците от последните векове. Те са отлично образовани, но нямат дарба. Вие имате дарба, но не и познания. Не можете да използвате това, което виждате.
Винкулус се почеса по увисналата кирлива буза с мръсни нокти. Чайлдърмас отново започна да събира картите, но магьосникът пак го спря и направи знак да наредят картите още веднъж.
— Какво? — попита Чайлдърмас изненадан. — Аз ви предсказах бъдещето. Вие не успяхте да предскажете моето. Какво още?
— Ще предскажа неговото бъдеще.
— Чие? На Норел? Но вие няма да го разберете.
— Разбъркайте картите — упорито отсече Винкулус.
Чайлдърмас ги разбърка и Винкулус нареди девет. После обърна първата карта. IIII. Императорът. На нея беше изобразен крал, седнал на трон на открито с обичайните кралски атрибути — корона и скиптър. Чайлдърмас се наведе и погледна картата.
— Какво има? — попита Винкулус.
— Изглежда, че не съм я прерисувал много добре. Досега не бях го забелязал. Мастилото не е нанесено както трябва. Линиите са дебели и размазани, косата и дрехата на императора изглеждат почти черни. И някой е оставил мръсен отпечатък от пръст върху орела. Императорът би трябвало да е по-възрастен, а аз съм нарисувал млад мъж. Ще опитате ли да я изтълкувате?
— He — отвърна Винкулус и презрително вирна брадичка, приканвайки Чайлдърмас да обърне следващата карта.
IIII. Императорът. Последва кратко мълчание.
— Това е невъзможно — каза Чайлдърмас. — В тестето няма двама Императори. Сигурен съм.
Този крал беше по-млад и по-зловещ от предишния. Косата и дрехите му бяха черни, а короната на главата му се свеждаше до тънка лента светъл метал. На картата нямаше отпечатък от пръст, но голямата птица в ъгъла определено беше черна и приличаше не толкова на орел, колкото на нещо далеч по-английско: гарван.
Чайлдърмас обърна третата карта. IIII. Императорът. После четвъртата. IIII. Императорът. На петата номерът и името на картата бяха изчезнали, но рисунката беше същата: млад тъмнокос крал, в чиито нозе важно стои голяма черна птица. Чайлдърмас обърна всички карти. Дори прегледа останалите в тестето, но в безпокойството си ги изтърва и картите се разпиляха навсякъде около него. Чайлдърмас се намери в обкръжението на черни крале, които кръжаха в студения сив въздух. На всяка карта беше изобразена същата фигура със същото бледо, неумолимо изражение.