Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Белият вожд (Северо-мексиканска легенда)». Краткое содержание книги:
Стиснал готовия за стрелба пистолет, Карлос се втурна към вратата. Другият бе стигнал до нея от отвъдната й страна. Озоваха се един срещу друг от двете страни на затворената врата. Карлос видя, че противникът му е самият Робладо.
Те не размениха нито дума. Робладо бе също със зареден пистолет и гръмна пръв, но не улучи. Той забеляза това и понеже се страхуваше от изстрела на противника си, се измъкна с несигурни стъпки към брега, като викна на войниците да стрелят с пушките си.
Докато успеят да изпълнят заповедта, изстрелът на ловеца проехтя във въздуха и Робладо се претърколи с гръмко проклятие до самата вода, Карлос отвори стремително вратата, готов да хукне напред, когато забеляза всред дима и тъмнината Няколко вдигнати карабини, които се прицелваха в него. Внезапно му мина през ум друга мисъл и той промени намерението си да мине моста. Трябваше да изпревари дръпването на спусъка на пушките, но и това кратко време дори стигна за неговото намерение. Карабините светнаха и гръмнаха почти в залп, а когато димът се разпръсна, Карлос не се виждаше вече на моста. В градината ли се бе върнал? Не… Пет-шест души бяха пресекли вече пътя му в тази посока.
— Убит е! — извикаха няколко гласа. — Carajo! Паднал е в реката! Mira!
Всички очи се обърнаха към реката. Плясъкът на кръгообразните вълни доказваха, че там наистина е паднало някакво тяло, но освен тези вълни не се виждаше нищо друго.
— Удавил се е! Отишъл е на дъното! — извика Някой.
— Вижте дали не е отплувал нататък! — посъветва един глас и няколко души изтичаха покрай бреговете, като наблюдаваха повърхността на водата.
— Невъзможно! Няма никакви вълни.
— Не може да е минал оттук — каза някой, застанал малко по-надолу от моста. — Аз наблюдавах водата.
— И аз — обади се друг от по-горния край. Не е минал покрай мене.
— Тогава е мъртъв и е потънал.
— Carajo! Да го извадим тогава!
Започнаха да се готвят за изпълнението на този план, когато Робладо, който се бе изправил вече и бе открил, че е ранен само в ръката, им заповяда да се откажат от това намерение.
— И нагоре, и надолу! — прогърмя той. — Пръснете се и в двете посоки иначе пак може да ни убегне! Тръгвайте!
Войниците изпълниха заповедта, но тези, които тръгнаха надолу по течението, се спряха смаяни. Видяха някаква приведена човешка фигура, която пълзеше по брега на стотина ярда по-надолу от тях. В следния миг тя се изправи и хукна със светкавична бързина през поляната към гъсталака!
— Гледайте! — извикаха няколко гласа. — Ето го хей там!
Той е, дявол да го вземе!
Всред последвалия гърмеж на пушките се чу остро изсвирване и докато някой от конниците успее да попречи, един кон изхвръкна из горичката и пресрещна тичащия още на поляната! Човекът се метна с шеметна бързина на седлото, изсмя се гръмко и презрително, препусна и изчезна веднага в тъмнината!
Повечето драгуни скочиха на конете си и се втурнаха след него, но след кратко препускане из равнината се отказаха от преследването и се върнаха един по един при ранения си началник.
Да кажем, че Робладо бе побеснял, значи да дадем съвсем слабо определение на състоянието, в което се намираше. Но все пак му оставаше една пленница, на която можеше да излее яростта и огорчението си.
Каталина бе заловена в градината — докато се молеше за благополучното бягство на своя любим. Остана да я пази Хосе, а другите хукнаха да помагат при залавянето на Карлос; познавайки добре ловеца на бизони, Хосе, който не беше особено храбър, не прояви желание да участвува в това залавяне.
Каталина чу изстрелите и виковете, доказателство за страшната битка. Чу и острото изсвирване, и презрителния смях, който прозвуча гръмко всред трясъка. Чу как виковете на преследвачите заглъхват в далечината.
И сърцето й трепна радостно, защото разбра, че нейният любим е свободен.
Тогава — едва тогава! — тя помисли за себе си. Помисли за бягство. Знаеше какви груби подигравки ще да слуша от нахалния водач на тия нечестивци. Какво би могла да стори, за да избегне тази среща? Трябваше Да се разправя само с един човек — с Хосе. Тя знаеше Колко е жалък. Дали златото би го съблазнило? Реши да опита.
Опита. И сполучи. Не можеше да се устои на предложената сума. Негодникът знаеше, че не ще има тежко наказание, загдето е допуснал да избяга една пленница, която може всеки миг да бъде отново заловена. За такава голяма сума заслужаваше да си навлече недоволството ма капитана. А пък и капитанът имаше причини, да не се отнася прекалено строго с него. Сумата бе платена и на сеньоритата бе позволено да си отиде.