Превъзходството на Борн

— Намерила е някой, когото познава — прекъсна го заместник-секретарят. — Направила е контакт.

— Ето го тогава и вашият отговор — каза твърдо Хавиланд. — Тя е разбрала, че съпругът й не е отишъл на улицата с кленовите дървета, и се е отправила към другото вероятно място. Американското консулство.

— И си казва името, когато знае, че в цял Хонконг я търсят?

— Ако беше дала друго име, не би постигнала целта си — отговори посланикът.

— И двамата говорят френски. Би могла да използва френска дума като например toile. Означава „платно“.

— Знам какво означава, но мисля, че в момента гадаеш.

— Съпругът й би разбрал. Тя щеше да измисли нещо от този род.

— Господин посланик — намеси се Лин Уенцзу, като бавно отмести поглед от Макалистър. — Като чух думите ви към американския консул, че на никого не трябва да казва нищо, и сам разбирайки желанието ви за пълна тайна, предполагам, че мистър Луис не е уведомен за настоящата ситуация.

— Точно така, майоре.

— Тогава защо се обади на вас? Хората често се губят в Хонконг. Изчезнал съпруг или съпруга не е рядко срещано явление.

За момент върху лицето на Хавиланд се появи съмнение.

— Джонатан Луис и аз се познаваме от много време — каза той. В гласа му не се долавяше обикновеният авторитет. — Може би донякъде е бонвиван, но не е глупак. Ако беше, нямаше да е тук. И при конкретните обстоятелства, когато тази жена е спряла неговия аташе — е, той ме познава и си е направил някои заключения. — Дипломатът се обърна към Макалистър; когато продължи, авторитетният му тон бавно се върна. — Обади се на Луис, Едуард. Кажи му да намери Нелсън и да му каже, че ти искаш да говориш с него. Бих предпочел по-малко директен подход, но няма време. Искам да го разпиташ за всичко, което ти мине през ума. Аз ще слушам от телефона в твоя офис.

— Значи сте съгласен — каза заместник-секретарят. — Нещо не е наред.

— Да — отговори Хавиланд с поглед, отправен към Лин. — Майорът го откри, не аз. Въпросът не е в това, че Луис се обади на мен, а защо аташето се е обадил на него. Все пак една развълнувана жена му казва, че съпругът й липсва, но не иска да отиде нито в полицията, нито в консулството. Обикновено на такива хора не се гледа сериозно. Повърхностният контакт не би извикал необходимостта от намеса на главния консул. Обади се на Луис.

— Разбира се. Но кажете първо, добре ли мина срещата с канадския представител? Ще окаже ли съдействие?

— Отговорът на първия ти въпрос е „не“. Срещата не мина добре. Колкото за втория — той няма избор.

— Не разбирам.

Хавиланд въздъхна отегчено.

— Чрез Отава той ще ни снабди със списък на всички от неговия персонал, които са имали вземане-даване с Мари Сен Жак. С голямо нежелание. Това е съдействието, което е инструктиран да окаже, но беше дяволски раздразнен. Самият той е бил с нея на двудневен семинар преди четири години и твърдеше, че половината консулство е направило същото. Не че ги е запомнила, но те със сигурност си я спомнят. Тя е жена, която забелязваш, каза за нея той. Канадка, която е била напълно объркана от група американски задници — и забележете, той не изпитва никакви угризения при използването на тази дума, — забъркана в някаква налудничава операция, организирана от същите задници. Отново наблегна на думата. — Посланикът направи кратка пауза и се усмихна. — Беше много разведряващо. Не пестеше обидите, а на мен не са ми говорили така, откакто се помина скъпата ми съпруга. Имам нужда от подобно отношение.