Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Но ако е така — ако има връзка с Хавиланд, както мислиш ти…
— Нито дума. Да ти отговоря, значи да ти кажа повече, отколкото трябва да знаеш.
— Разбирам. Работата е деликатна. Чакай да помисля. — Нелсън надигна мартинито си, но вместо да отпие, го остави на масата. — Какво ще кажеш за анонимно обаждане, което съм получил?
— Какво по-точно?
— Разстроена канадка, която търси информация за изчезналия си съпруг.
— И защо се е обадила тъкмо на теб? Тя добре познава тези среди. Защо не на самия консул?
— Не е бил там. Аз съм отговорил вместо него.
— Не искам да разбивам мечтите ти за слава, Джони, но все още не си негов заместник.
— Права си. Освен това всеки би могъл да провери телефонния номератор и да разбере, че никога не съм получавал такова обаждане.
Стейпълс се наведе напред.
— Ако наистина искаш да излъжеш, има друг начин. При това всичко е взето от реалността. Случило се е и никой не може да твърди обратното.
— Какво е то?
— Една жена те е спряла на Гардън Роуд, когато си напускал консулството. Не ти е казала много, но достатъчно, за да те обезпокои. Не е дошла с теб, защото е била изплашена. Силно разтревожена жена, търсеща своя изчезнал съпруг американец. Дори би могъл да я опишеш.
— Започни с описанието й.
Седейки пред бюрото на Макалистър, Лин Уенцзу четеше от отворения си бележник, а заместник-секретарят го слушаше.
— Макар че й дават различно описание, разликите са минимални. Стегната назад коса, покрита с шапка, липса на грим, сандали, които да намалят ръста й — това е тя.
— И е твърдяла, че не помни името на някой, който би могъл да е неин втори братовчед?
— Втори братовчед по майчина линия. Хрумване, изсмукано от пръстите, но достатъчно конкретно, за да ни насочи. Според жената на рецепцията е била доста объркана. Носила е чанта, очевидно имитация на „Гучи“, и жената я е взела за някаква селянка от провинцията. Твърде наивно.
— Разпознала е името на някого — каза Макалистър.
— Ако е така, защо не е поискала да го види? При тези обстоятелства не би губила излишно време.
— Вероятно е предположила, че сме вдигнали тревога, и не е искала да рискува да бъде разпозната.
— Не мисля, че това би я изплашило, Едуард. С целия си опит, с всичко, което знае, би могла да бъде много убедителна.
— С онова, което си мисли, че знае, Лин. Не е могла да бъде сигурна в нищо. Била е предпазлива от страх да не направи погрешен ход. Става дума за съпруга й. Видях ги заедно и трябва да ти кажа, че тя трепери над него. Боже, та тя открадна пет милиона долара просто защото смяташе, че собствените му хора са го измамили.
— Тя е направила това?
— Хавиланд ви обясни всичко. Направи го и изчезна. И кой би надигнал глас срещу това? Тя постави Вашингтон точно в положението, в което искаше. Изплашен и почервенял от срам.
— Колкото повече научавам за нея, толкова повече й се възхищавам.
— Възхищавай й се колкото искаш, но я намери.
— Като стана дума за посланика, къде е той?
— Обядва с канадския представител.
— Всичко ли ще му каже?
— Не, ще го помоли за съдействие. Ще се свърже веднага с Лондон. Оттам канадският представител ще бъде инструктиран да направи всичко, което Хавиланд поиска от него. Всичко е уредено.
— Посланикът сигурно е много изнервен, нали?
— До крайна степен. Трябва да се върне всеки момент, дори вече закъснява. — Телефонът иззвъня и Макалистър го вдигна. — Да?… Не, не е тук. Кой?… Да, разбира се, ще му кажа. — Заместник-секретарят на Държавния департамент покри слушалката с ръка и се обърна към майора. — Нашият генерален консул се обажда. Искам да кажа, американският.
— Случило се е нещо — каза Лин и скочи от стола си.
— Да, мистър Луис, говорите с Макалистър. Искам да ви кажа колко високо оценяваме всичко, сър. Консулството беше крайно отзивчиво.
Внезапно вратата се отвори и Хавиланд влетя в стаята.
— Американският генерален консул се обажда, господин посланик. Струва ми се, че търси вас.
— Сега не е момент за проклетите му обедни партита!
— Един момент, мистър Луис. Посланикът пристигна току-що. — Макалистър протегна телефона към Хавиланд, който с бързи крачки се приближи до бюрото.
— Да, Джонатан, какво има? — Дългото му слабо тяло беше неподвижно, а очите му приковани в някаква незнайна точка вън в градината, която се виждаше през големия прозорец. Стоеше мълчаливо и слушаше. Накрая проговори:
— Благодаря ти, Джонатан, постъпил си правилно. Не съобщавай нищо на никого и ме изчакай, аз ще го взема оттам. — Хавиланд затвори и погледна последователно Лин и Макалистър. — Успехът ни се оказа измамен. Не канадското, а американското консулство.