Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Бих искала да разбера. Имаш ли някаква представа защо Хавиланд е тук? Да си чул някакви слухове?
— Нямам представа защо е тук, но зная, че няма да го намерите в никой от хотелите.
— Предполагам, че има богати приятели.
— Сигурен съм, че има, но и при тях няма да го намерите.
— Къде тогава?
— Консулството тайно нае къща във „Виктория Пийк“ и допълнителен контингент морски пехотинци е бил изпратен от Хаваите с цел охрана. Никой от нас не знаеше за това допреди няколко дни, когато стана един тъп инцидент. Двама моряци обядвали в „Уанчай“ и единият от тях платил сметката с временен чек, издаден от банка в Хонконг. Управителят се заинатил и не искал да го приеме. Момчето казало, че нито той, нито неговият приятел имат време за осребряване и че чекът е съвсем редовен. Защо управителят не се обадел в консулството, за да говори с военния аташе.
— Умно момче — прекъсна го Стейпълс.
— И глупаво консулство — каза Нелсън. — Военните си били отишли, а нашите хора по сигурността с тяхната мания за секретност не били включили в списъка контингента от „Виктория Пийк“. Управителят по-късно казал, че момчето показало две лични карти и изглеждало добро, така че той рискувал.
— И е постъпил правилно. Вероятно не би го направил, ако момчето се е държало иначе. Умни моряци.
— Държа се иначе. На следващата сутрин в консулството чете конско евангелие на казармен език и на достатъчно висок тон, за да го чуя в края на коридора, където се намира моят офис. Искаше да знае за какво, по дяволите, ги смятаме и защо висят в тази планина, след като цяла седмица вече не са регистрирани.
— Веднага цялото консулство разбра, че имаме празна къща в колонията.
— Ти го каза, Кетрин, не аз. Ще ти разкрия точно какви инструкции съдържаше меморандума към персонала. Той пристигна час след като момчето си отиде.
— И това, което ви инструктираха да казвате, се разминаваше с това, което вие смятате за истина?
— Естествено. Къщата във „Виктория Пийк“ е била наета за сигурността и удобството на правителствени служители и на представители на американски корпорации, дошли с цел бизнес.
— Глупости. Особено второто. Откога американските данъкоплатци проявяват интерес към дейността на „Дженеръл Мотърс“ или Ай Ти Ти?
— Вашингтон активно насърчава разрастването на търговията успоредно с приятелската ни политика към Народната република. Логично е. Искаме нещата да са по-леснодостъпни, а това място тук е претъпкано като самия ад.
— Звучи така, сякаш си го репетирал.
— Естествено. Казах ти онова, което съм инструктиран да говоря.
— А пък аз поразрових тук-там. Имам приятели горе във „Виктория Пийк“, които смятат, че околността ще продължава да се насища с части за охрана. Хавиланд е там, нали?
— Почти сигурно е.
— Почти?
— Една наша служителка искаше да получи някакви пари от посланика и попита шефа в кой хотел е отседнал. Казал й, че не е в хотел. Тогава в чия резиденция. Получила същия отговор. „Ще трябва да чакаме, докато той ни се обади“ — й казал шефът. Дойде да ми плаче на рамото, но заповедта беше твърда. Не се знаело къде е.
— Значи е горе, във „Виктория Пийк“ — заключи Стейпълс. — Настанил се е там и започнал операция по издирване.
— Може би на тази Уеб, на Мари Сен Не знам коя си?
— Сен Жак. Да.
— Искаш ли да ми разкажеш за нея?
— Не сега. Не искам и това ще е за твое добро. Ако аз съм права и някой заподозре, че си получил такава информация, ще те изпратят в Рейкявик по фланелка.
— Но ти ми каза, че не знаеш дали има такава връзка и би искала да разбереш.
— В смисъл, че не разбирам причините за нея, ако наистина съществува. Познавам историята само от едната й страна и в нея има празнини. Бих могла да греша. — Кетрин отпи малко от уискито си. — Виж, Джони — продължи тя, — само ти би могъл да решиш и ако откажеш, ще разбера. Искам да знам дали пребиваването на Хавиланд там, горе, има нещо общо с човек на име Дейвид Уеб и неговата жена Мари Сен Жак. Тя преподаваше икономика в Отава, преди да се омъжи.
— Канадка ли е?
— Да. Ще ти кажа защо искам да знам. Ако връзката е тук, трябва да действам по един начин, а ако не е, трябва да се завъртя на сто и осемдесет градуса и да поема друга стратегия. Ако се окаже, че е второто, мога да дам пълна гласност на нещата. Мога да използвам вестници, радио, телевизия — всичко, което може да помогне за залавянето на нейния съпруг.
— Което означава, че той е извън погледа на всички — намеси се аташето. — И само ти знаеш къде е тя.
— Както казах и преди, умът ти сече.