Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Ти ми повярвай, Джони. Може би сме попаднали на нещо, до което никой от нас не е трябвало да се приближава, нещо, стоящо високо в облаците, за което нямам достатъчно знания, за да взема правилното решение.
— Но аз трябва да взема решение, Кетрин. — Нелсън се огледа за келнера. — Къде са проклетите питиета?
— Не съм толкова жадна.
— Аз съм. Дължа ти всичко, харесвам те и знам, че не би използвала онези снимки срещу мен, макар че това кара нещата да изглеждат още по-зле…
— Дадох ти всичко, каквото намерих, и заедно изгорихме негативите.
— Както виждаш, наистина съм ти задължен. Господи, детето беше на колко — на дванайсет години?
— Не си знаел това. Бил си дрогиран.
— Моят мост към забвението. Няма да стана външен министър, може би само министър на детското порно. Страхотно издигане!
— Всичко е свършило, а ти разиграваш мелодрами. Искам само да ми кажеш дали има връзка между Хавиланд и Мари Сен Жак, което мисля, че можеш да направиш. Защо ти е толкова трудно? Тогава ще знам какво да правя.
— Защото, ако ти кажа, ще трябва да се обадя на Хавиланд, че съм го направил.
— Тогава ми дай на разположение един час.
— Защо?
— Защото имам няколко снимки в моя сейф в консулството — излъга Стейпълс.
Нелсън подскочи от стола.
— О, Боже, не вярвам на това!
— Опитай се да разбереш, Джони. Всички понякога играем грубо, защото това е в интерес на хората, с които работим, на нашите страни, ако така ти харесва повече. Мари Сен Жак беше моя приятелка и продължава да е такава, а стойността на нейния живот е нула в очите на надути хора, които са провели тайна операция и са въвлекли нея и съпруга й. Използвали са ги и после са се опитали да ги убият! Искам да ти кажа нещо, Джони. Ненавиждам вашето ЦРУ, вашият Държавен департамент и неговия подотдел с великото име „Консулски операции“. Те не са копелета, те са глупави копелета. И ако усетя, че се крои някаква нова операция, която има за цел да използва отново тези двамата, хора, изтърпели толкова много болка, смятам да разбера защо и да действам съобразно отговора. Аз съм опитна, а те не са и съм достатъчно вбесена, за да искам да знам.
— О, Боже…
Келнерът пристигна с поръчката и докато Стейпълс му благодареше, погледът й беше привлечен от човек, застанал до телефонната кабина в коридора. Той ги наблюдаваше.
— Е, Джони, съгласен ли си, или не?
— Съгласен — прошепна Нелсън и потърси с ръка чашата.
— Къщата във „Виктория Пийк“?
— Да.
— Кой беше мъжът, с когото говори?
— Макалистър. Заместник-секретарят на Държавния департамент Макалистър.
— Мили Боже!
В коридора настъпи някакво раздвижване. Кетрин постави ръка пред очите си и леко извърна глава встрани, което разшири периферното й зрение. Влезе висок мъж, който се запъти към телефона на стената. Това можеше да бъде само един човек, в цял Хонконг нямаше друг като него. Беше Лин Уенцзу от Специалния отдел на военното разузнаване! Американците бяха завербували най-добрия, но за Мари и съпруга й по-лошо не можеше да бъде.
— Не си направил нищо лошо, Джони — каза Стейпълс, като се изправи от стола си. — Ще обсъдим въпроса по-надълго, но сега трябва да отида до тоалетната.
— Кетрин?
— Какво?
— Играта загрубя?
— Силно загрубя, скъпи.
Кетрин мина покрай смаления Лин, който се обърна след нея. Тя влезе в тоалетната, почака няколко секунди и излезе с други две жени, като продължи надолу по коридора и влезе в кухнята. Без да каже дума на стреснатите готвачи и келнери, тя намери изхода и изскочи навън. Изтича на Глоусестър Роуд и се впусна в търсене на телефон. Намери го и докато набираше номера, пъхна монета.
— Ало?
— Мари, изчезвай от апартамента! Колата ми е в гараж на една пряка вдясно, когато излезеш от входа на сградата. Казва се „Минг“, ще видиш червена табела. Бъди там колкото се може по-бързо! Ще те посрещна. Бързай!
Кетрин Стейпълс спря такси.
— Името на жената е Стейпълс, Кетрин Стейпълс! — извика в слушалката Лин Уенцзу. — Направете справка чрез компютъра. Персоналът на консулството. Бързо! Искам адреса й, но бъдете сигурни, че е сегашният! — Челюстните мускули на майора потрепваха нервно, докато чакаше. Отговорът дойде и той издаде друга заповед. — Ако някоя от колите ни е в района, свържи се по радиотелефона и й нареди да тръгва. Ако не, изпрати незабавно друга. — Лин замълча, отново заслушан. — Американката — каза тихо той. — Ако бъде забелязана, да я заловят. Ние тръгваме веднага.
— Пета кола, отговорете! — повтори диспечерът по микрофона, държейки ръка върху ключа в долния десен ъгъл на командното табло. Стаята беше бяла и без прозорци — шумът от климатичната инсталация тих, но постоянен. На трите стени имаше редици свръхмодерна радио- и компютърна техника, подредена върху бели банки от гладка пластмасова материя. Това би могло да бъде електронна лаборатория на модерен център за медицински изследвания, но не беше. Беше съвсем друг център. Комуникационният център на МИ-6, Специален отдел, Хонконг.