Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Отговорете ми на въпроса — настоя Борн. — Защо е убил онези хора в Лондон?
— Причината е колкото банална, толкова и безсмислена. Бил е отхвърлен и егото му не могло да приеме този факт. Искрено се съмнявам, че причината са някакви други чувства. Той не е способен на тях. Боже мой, той беше прав!
— Отново питам! Какво е станало тогава?
— Той се върнал ранен от акция в Уганда с надеждата да поднови връзката си с някаква жена от Лондон, жена от благороден произход, както казват англичаните, мост към неговото минало. Но тя отказала да го види и наела въоръжена охрана за дома си в Челси, след като той й се обадил. Двама от охраната били между седемте убити през същата вечер. Но за мен той си остана идеалният противник. В Сингапур го проследих до една тясна уличка и видях как приклещи двама контрабандисти, които доста забогатели от продажба на наркотици в някаква пристанищна кръчма. С очите си видях как ги облегна на стената и преряза гърлата им с нож, след което изпразни джобовете им. В същия момент разбрах, че той има всички качества. Бях намерил моя Джейсън Борн. Приближих се бавно и тихо, като в ръката си държах повече пари, отколкото беше измъкнал от жертвите си. Поговорихме. Така започна всичко.
— И Пигмалион създаде своята Галатея, а от първия договор, който сключихте, се роди Афродита и й вдъхна живот. Бърнард Шоу би ви целунал, а аз бих ви убил.
— Защо? Тази нощ вие дойдохте да го намерите. Аз дойдох да го унищожа.
— Което е част от вашата история — каза Дейвид Уеб, загледан в горящите планини, мислейки за Мейн и за живота си с Мари, който беше така грубо прекъснат. — Ти, копеле! — неочаквано извика той. — Бих могъл да те убия! Знаеш ли какво си направил?
— Това е вашата история, Делта. Оставете ме да довърша моята.
— Побързай… Еко. Това беше името ти, нали? Еко? Спомените се събуждат.
— Да, това беше. Веднъж ти каза на Сайгон, че не би пътувал без „стария Еко“. Искахте ме с вас, защото добре познавах племената и вождовете им. Разбира се, в това нямаше никаква мистика. От десет години живеех в колониите и познавах кога лъжат.
— Продължавай с историята си — нареди му Борн.
— Това беше предателство — каза Д’Анжу и вдигна рамене. — Така както сте бил създаден вие, и аз създадох моя Джейсън Борн. И по същия начин, по който полудяхте вие, полудя и той. Той се обърна срещу мен; превърна се в реалност, която беше мое изобретение. Не Галатея, Делта, той стана Франкенщайн. Откъсна се от мен и започна да мисли за себе си, да действа за себе си. Когато отчаянието му го напусна, благодарение на неоценимата ми помощ и хирургическата намеса той си възвърна самочувствието и арогантността. Смята ме за нещо незначително. Затова и се отнася с мен по този начин. С този, който го създаде!
— Искаш да кажеш, че сключва свои собствени договори?
— Става дума за перверзни, гротескни и необикновено опасни споразумения.
— Но аз открих следите му чрез уговорката ти в казино „Кам Пек“. Пета маса. Телефонен номер на хотел в Макао и име към него.
— Този начин на контакт му се вижда удобен. И защо не? Сигурността е налице, а какво мога да направя аз? Да отида в полицията и да кажа: „Хей, вижте какво, аз съм донякъде отговорен за тоя приятел. Той изпълнява указания, но може да убие някого, ако му платят добре.“ Използва дори моите канали. — Д’Анжу погледна Джейсън. — Значи така ни открихте. Делта не е изгубил своя нюх, нали така? Човекът, който ви доведе, жив ли е?
— Да! И с десет хиляди по-богат.
— Той е свиня, гладна за пари. Но не мога да говоря лошо за него, защото аз самият го използвам. Платих му петстотин, за да приеме съобщение и да го донесе.
— И това стана причина да смяташ, че твоето творение ще бъде тук тази вечер, за да можеш да го убиеш? Какво те направи толкова сигурен?
— Инстинктът на човек от „Медуза“.
— Това съм го чувал и преди — каза Джейсън, като си припомни думите на Макалистър от онази вечер в Мейн. „Все още не мога да повярвам. Когато убийци се избиват помежду си, те са тези, които губят. Изтребват се, а доносниците прииждат на рояци и си мислят, че те ще бъдат следващите.“
— Ако жертвите се ограничат с това, сигурно сте прав. Но не и когато между тях се появи високопоставена политическа фигура от една голяма и агресивна нация.
Борн погледна Д’Анжу.
— Китай? — попита той меко.
Французина кимна.
— Петима души бяха убити в Цим Ша Цуй…
— Знам това.
— Четири от труповете бяха без значение. Но не и петият. Той беше вицепремиера на Народната република.