Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Пета кола отговаря! — чу се задъхан глас от говорителя.
— Тръгвайте веднага, вие сте най-близо. Стигнете до Олбъни Роуд; входът срещу Ботаническата градина е най-прекият път. — Той съобщи адреса на Кетрин Стейпълс и даде крайно нареждане. — Намерете американката и я заловете.
— Aiay — отговори агентът от Специалния отдел.
Мари се опита да запази спокойствие и да овладее реакциите си. Ситуацията беше нелепа. Но в същото време и крайно сериозна. Беше облякла пеньоара на Кетрин, в който приличаше на идиот. Беше взела горещ душ и още по-лошо, беше изпрала дрехите си в кухненската мивка. Сега съхнеха върху пластмасовите столове на балкона и бяха още влажни. Но тя трябваше да бяга.
Какво се беше случило? Кетрин не беше човек, който издава безапелационни команди. Хора като нея избягваха подобен подход, тъй като той само объркваше мислите при екстрена ситуация, а ситуацията беше такава. Движи се! Колко често Джейсън казваше това в Цюрих и Париж. Толкова пъти го беше чувала, че и сега думата я накара да се задейства.
Облече мокрите си дрехи, които прилепнаха по тялото й, и взе от килера на Стейпълс чифт пантофи. И те й убиваха, но поне бяха по-меки от сандалите й. Сега можеше да бяга, налагаше се да бяга.
Косата й! О, Боже, косата! Изтича до банята, където в порцеланов буркан Кетрин държеше фибите и шнолите си. За секунди прикрепи косата си, бързо влезе в малката дневна, намери шапката си и я нахлупи.
Чакането на асансьора беше безконечно. Според светещите цифри над вратите и двата асансьора се разхождаха между първия, третия и седмия етаж, без да се осмелят да припарят до деветия.
„При възможност избягвай асансьорите. Те са капани.“ Джейсън Борн, Цюрих.
Мари се огледа. Видя пожарния изход и се затича към него.
Задъхана, влетя в малкото фоайе, стремейки се да отблъсква погледите, отправени й от няколкото наематели, които излизаха навън. Тя не виждаше нищо, трябваше да се махне!
„Колата ми е в гараж една пряка вдясно от входа на сградата. Казва се «Минг».“ Вдясно ли беше? Или вляво? Вън на улицата тя се поколеба. Дясно или ляво? Опита се да помисли. Какво беше казала Кетрин? Дясно! Трябваше да тръгне надясно, това беше първото, което й дойде наум. Не й оставаше друго, освен да му се довери.
„Първата мисъл винаги е най-вярната, най-точната, защото впечатленията се съхраняват в главата ти като информацията в компютър. Главата ти е устроена така.“ Джейсън Борн, Париж.
Тя се затича. Левият й пантоф падна; наведе се да го вземе. Изведнъж една кола изскочи от портала на Ботаническата градина и пое по улицата със скоростта на ракета с топлинни сензори. Чу се изсвирване на гуми, колата описа полукръг и спря напряко на улицата. Отвътре изскочи човек, който се затича към нея.
18.
Нямаше какво повече да направи. Беше заловена на място. Мари викаше отново и отново, докато китайският агент се приближи; истерията й достигна връхната си точка, когато мъжът учтиво, но здраво я хвана за ръката. Тя го позна — беше един от тях, един от бюрократите! Виковете й преминаха в кресчендо. Минувачите започнаха да се обръщат!
— Моля ви, мисис!… — извика китаецът, като се стремеше гласът му да звучи спокойно. — Няма да ви причиня зло. Позволете ми да ви придружа до колата. За ваша собствена безопасност.
— Помощ! — изпищя Мари, а вечерните минувачи се насъбраха около тях. — Този човек е крадец! Открадна ми чантата с всичките пари! Опитва се да ми свали бижутата!
— Хей, момче! — извика възрастен англичанин и вдигна бастуна си. — Някои вече отидоха да се обадят в полицията, но докато те пристигнат, кълна се в Бога, ще ти натроша кокалите!
— Моля ви, сър — настояваше човекът от Специалния отдел. — Този случай е от компетентността на властите, а аз работя за тях. Разрешете ми да ви покажа служебната си карта.
— Кротко, малкият! — изръмжа човек с австралийски акцент, като отстрани възрастния англичанин, казвайки му: — Вие сте чудесен човек, не се занимавайте с такива. Тези хулигани имат нужда от по-здрава ръка. — Австралиецът се изправи срещу агента китаец. — Махни си ръцете от жената, глупако! На твое място щях да съм много бърз.
— Простете, сър, но това е сериозно недоразумение. Тази жена е в опасност и трябва да бъде разпитана от властите.