Превъзходството на Борн

— Не ги видя никой освен инспектор Балантайн.

— Но ти ги видя.

— Достатъчно възрастна съм, за да ти бъда майка.

— Това усложнява нещата. Гледам те и се чувствам толкова засрамен, толкова опорочен.

— Бившият ми съпруг, където и да е той сега, веднъж ми каза, че няма абсолютно нищо, което да се смята за порочно при една интимна среща. Подозирам, че имаше определен мотив, за да го каже, но и аз съм на неговото мнение. Избий си го от главата, Джон.

— Ще се постарая. — Направи знак на келнера за второ мартини. — След твоето обаждане днес следобед се почувствах ужасно. Помислих, че се е разкрило още нещо. Последните двайсет и четири часа бяха период на вакуум.

— Бил си тежко и коварно дрогиран. Не си отговорен, разбира се. Съжалявам. Трябваше да ти кажа, но това нямаше нищо общо с нашата предишна работа.

— Ако ми беше казала, бих могъл да изработя заплатата си за последните пет часа.

— Забравих, това беше жестоко от моя страна. Извинявай.

— Приемам. Ти си чудесно момиче, Кетрин.

— Деградиралият ти морал ме кара да ме харесваш.

— Не бъди толкова сигурна.

— Тогава не си поръчвай пето мартини.

— Това е само второто.

— Малко ласкателство не се отразява зле никому.

Засмяха се тихо. Келнерът се върна с питието на Джон Нелсън; той му благодари и се обърна към Стейпълс.

— Ласкателствата не ми донесоха безплатен обяд в „Плюм“. Това място е извън моята среда.

— Извън моята също, но не и за жителите на Отава. Ще бъдеш вписан в списъка на изключително важните посетители. Всъщност ти си такъв.

— Благодаря. Никой не ми го беше казвал. — Нелсън замълча и погледна Стейпълс през стъклото на чашата си. Постави я на масата и заговори отново: — Какво има, Кетрин? Защо съм толкова важен за теб?

— Защото се нуждая от помощта ти.

— Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Не бързай, Джони. Водата е дълбока и самата аз мога да се удавя.

— Ако някой заслужава да му хвърля спасително въже, това си ти. Да оставим дребните проблеми на нашите две страни, те са в съседство и имат афинитет една към друга. Стоим на една и съща страна. Как мога да ти помогна?

— Мари Сен Жак… Уеб — каза Кетрин, наблюдавайки лицето му.

Нелсън премигна, очите му блуждаеха безцелно.

— Нищо — каза той. — Името не ми говори нищо.

— Добре, да опитаме с Реймънд Хавиланд.

— О, това е друг варел с маринована херинга. — Аташето разтвори широко очи и поклати глава. — Всички го одумваме. Не е стъпвал в консулството, нито се е обаждал на нашия шеф. Все пак Хавиланд е труднодостъпен, има някакво метафизично присъствие в този брани. Той е от стара коза яре и вероятно е в дъното на цялата далавера.

— Тогава сигурно знаете, че с течение на годините вашият аристократичен посланик е бил замесен в преговори на доста по-високо ниво от дипломатическите.

— Никой не го изрича гласно, но само наивните възприемат позата му на непукист.

— Имаш набито око, Джони.

— Просто съм наблюдателен. Каква е връзката между име, което знам, и друго, за което не съм чувал?