Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— О, Макандрю — спря го Гуидероне, като го хвана за лакътя, — сега, след като свършихме тая досадна работа, защо да не идем да изпием по нещо долу във фоайето? Имаме общи познати в Торонто, струва ми се. Бих искал да науча последните новини. — И той назова няколко имена.
— Естествено, сър! За мен ще бъде удоволствие.
— Добре тогава. Ще бъда долу след пет минути. Трябва да се обадя по телефона. Ако успееш, седни на маса в дъното.
— Ще ви чакам… сър
Тъй наречените „познати“, с изключение на едного, бяха имена, които младият Макандрю смътно си спомняше, ала фактът, че Гуидероне си бе направил труда да ги запамети, го накара да изпадне във възторг и особено онова име, което той знаеше със сигурност. Името на бившата му съпруга.
— Стана ми много мъчно, като научих — заяви Джулиан.
— Вероятно вината е моя, сър. Бях ужасно амбициозен, признавам, и я пренебрегвах заради добротата си. Разбирате ли, след като защитих доктората си по финансово управление в университета „Макгил“, мислех само за себе си. Получавах безброй предложения за работа, всички срещу минимално заплащане, макар и нелишени от престиж, и ето че изневиделица получих място в една инвестиционна компания в Монреал срещу заплата, която, честно казано, не мислех, че ще достигна и за десет години!
— Разбирам. След този първи пробив щастието започна да ви се усмихва?
— И още как! Тъкмо тогава…
— Извинете ме, млади човече — прекъсна го Гуидероне. — Свършиха ми се кубинските пури. Бихте ли ми купили няколко от щанда във фоайето? Ето ви банкнота от десет хиляди лирети.
— Разбира се, сър. С удоволствие, сър — откликна младежът.
Без да губи повече време, амбициозният канадец стана от масата и бързо излезе от бара. Синът на Пастирчето извади малко пакетче от джоба си и изпразни съдържанието му в питието на госта; след което махна с ръка на минаващия келнер.
— Кажете на моя приятел, че се е наложило да се обадя по телефона. Няма да се бавя.
— Си, синьоре — бе почтителният отговор.
Джулиан Гуидероне не се върна, за разлика от младия канадец. Той се заоглежда наляво и надясно, очаквайки да зърне най-важната фигура в своя живот, сетне отпи от чашата си. Трийсет и четири секунди по късно той се стовари върху масата, с изцъклени от смъртта очи.
Синът на Пастирчето се спусна по Испанските стъпала към Виа Дуе Мачели и оттам отиде направо в офиса на Америкън Експрес. Кодираното му съобщение до Амстердам щеше да бъде бързо дешифрирано, а нарежданията — изпълнени. Истинският текст гласеше:
Нашият канадец представляваше заплаха. Увлечен от своя ентусиазъм, говореше твърде много. Потърсете друг.
Гуидероне се върна пеша до пресечката с Виа Кондоти, същински рай за склонните към разхищение. Той не се канеше да купува каквото и да било; по-скоро щеше да се отбие в някое кафене, където бавно да изпие чаша-две капучино, за да събере мислите си.
Той — те — Матарезе! Бяха постигнали повече от всяка друга организация. Те контролираха цели промишлени клонове, производителите на енергия, крупни фирми за доставка, киностудии и телевизионни станции, а сега и вестници от целия свят. Нищо не бе в състояние да ги спре! Скоро щяха да бъдат в състояние да контролират цялата планета, толкова лесно бе да напипаш уязвимото й място.
Алчност.
Проникване в скритите помисли… и обещания, евентуално изнудване, кой може да устои? Минимумът все се покачва, додето се изгуби от поглед, печалбите са огромни, нисшите класи се подреждат на опашка да получат своя дял — по-добре дявол, с когото можеш да живееш, отколкото онзи, когото не познаваш. А какво да кажем за отритнатите, за бедните и необразовани паразити в обществото? Постъпете с тях, както са постъпили през осемнайсети и деветнайсети век! Принудете ги да се самоусъвършенстват! Не е невъзможно. Това е създало Америка!
Наистина ли? Или разковничето е друго?
Щорите бяха спуснати в осветената с неонови лампи стая на британското разузнаване, отдел МИ-5. Защита срещу яркото слънце над Лондон не бе необходима, тъй като часът минаваше десет вечерта. Това бе по-скоро мярка за безопасност, останала от времето на Студената война, когато в сградите отвъд широката улица нерядко откриваха телескопични камери.
В седем и половина специална кола бе взела Прайс и Монтроуз от „Конот“ и още преди да удари осем, те се намираха в главната сграда на МИ-5. С чаши кафе в ръка, поръчани от Джефри Уотърс, без добавката „сър“, тримата се захванаха да изучават записките, открити в заключеното чекмедже на Джералд Хеншо в Брустър Хаус на Белгрейвия Скуеър. Това бяха предимно отделни листчета, откъснати от кубчета за бележки и изписани набързо с нечетлив почерк. Колкото и да бе странно, повечето бяха старателно сгъвани три-четири пъти, все едно тайни указания за търсачи на съкровище, които да се пъхнат под камъни или в пролуките под кората на дървета.