Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Как ви се струва всичко това? — попита Уотърс, като се върна до котлона, след като напълни отново чашата на Камерън с топло кафе.
— Като начало да допуснем очевидното — рече Прайс. — Всичко написано е в произволен код, което означава, че не съществува изобщо основен шифър. Няма последователност, всичко е разбираемо единствено за автора, всяко нещо е различно или поне в по-голямата си част, и подлежи на дешифриране с различен подход.
— Аз изобщо не съм специалист — намеси се Лезли, — но опитахте ли обичайните методи за дешифриране?
— Толкова опити направихме, че компютрите загряха — отвърна Джефри, като отново решително се насочи към кръглата дъбова маса и седна. — Числа в аритметична и геометрична прогресия; лексикални и буквени съответствия, синоними и антоними, както на правилен английски, така и на уличен и вулгарен жаргон. А Хеншо не е знаел френски.
— Това сигурно ли е? — попита Камерън.
— Децата го потвърдиха. Това бе един от редките случаи, когато се поразвеселиха по време на обстойния ни разпит. Както и много други деца от богати изискани семейства, те са пътували много и сносно владеят френски език. Тъй че когато искали да си кажат нещо тайно пред Хеншо, те говорели на този език. Което обикновено вбесявало втория мъж на майка им, а на тях им било особено забавно.
— Някои от тия нелепици са тъй опростени, че са направо смешни — отбеляза Прайс, като вдигна едно от многобройните листчета. — Вижте тук — посочи той, като приглади откъснатата хартийка на масата. — МАСТ/П/АПР/ТЛ/ПФ. Използвани са само главни букви.
— Нищо не разбирам — призна Монтроуз.
— При най-елементарно разчитане на съкратената анаграма става съвсем ясно. Амстердам през Париж, телефон в портфейла. Доказва го и начинът, по който всички тия листчета са сгънати по два и три пъти, за да могат да се пъхнат в някой процеп.
— Не е ли това само едно възможно предположение? — попита Лезли.
— Според нас не, мила — отвърна Уотърс. — И ние по подобен начин разчетохме ето това… Как ви звучи? — Ветеранът от отдел МИ-5 взе друго листче от купчината на масата. — Ще ви го прочета. Тук не са използвани главни букви, писано е само с малки: отр-тире-ст-тире-ах. Изглежда напълно безсмислено. Но ето едно, което лесно се разчита: кй тире бк тире но тире и отново портфейл, точка.
— Банкова сметка — рече Камерън, — вероятно на Каймановите острови, номерът, също както телефонния номер за връзка с Амстердам, се намира в портфейл.
— Именно, старче, и ние така го тълкуваме.
— Могъл е да го изпише в прав текст, толкова лесно се разчита.
— Именно — възкликна недоумяващо Уотърс. — Скача от опростено елементарното на напълно неразгадаемото. Обзалагам се, че ако създателите на „Енигма“ бяха използвали подобен шифър, нашите в Чекърс Корт и до днес щяха да си блъскат главите!
— Нали според Кам този човек е измислил шифър само за себе си? — попита Монтроуз.
— Да, наистина — съгласи се англичанинът. — И тъкмо затова е толкова труден за разгадаване. Защото съществува единствено в неговата глава.
— Пази се от аматьори — рече Прайс. — Като нищо ще те подхлъзнат… Все още ли нищо не знаем за местонахождението му?
— Абсолютно нищо. Все едно е пропаднал вдън земя.
— Тази мисъл направо ме плаши. — Камерън стана от стола си, протегна се и приближи до прозореца. Раздалечи две съседни летвички, за да погледне навън. — И в същото време не се учудвам.
— Как тъй? — попита Лезли.
— Не сме открили тялото, подполковник. Скофийлд ми разказа, че поръчат ли да бъде извършено убийство, онези от Матарезе по правило не оставят трупове.
— Нима твърдите, че Хеншо има нещо общо с Матарезе?
— Ролята му е незначителна, Джеф. От всичко, което знаем, не е бил достатъчно умен, за да бъде нещо повече. Което за убиеца — или убийците — не може да се каже. Който е издал заповедта, стои високо в йерархията. „С това трябва да се приключи, ти отговаряш, и не оставяй никакви следи.“ Така си представям формулировката.
— Звучи правдоподобно — кимна Уотърс. — Накъде предлагаш да се насочим?
— Сигурно сте проучили роднини, приятели, съседи, адвокати, банки, лекари… целия контингент?
— Определено да. Лейди Алиша и първият й съпруг, Даниел, били пример за подражание в обществото, използвайки богатството и връзките си за успеха на достойните каузи, които подкрепяли. По всичко личи, че и двамата са били общителни и щедри хора.