Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Моля?
— Хотел — с мъка повтори тя.
Той се отърси от шока.
— Хотел „Кавендиш“ е доста стилен, или поне така казват.
Ан кимна и се извърна, преглъщайки сълзите си. Те нямаше да й помогнат. Колдуел я отведе в един салон. Без да забелязва разкошните позлатени мебели в него, тя отиде право до прозореца и се загледа навън. Но не виждаше нищо.
След малко икономът донесе поднос с чай и кейк. Ан не помръдна. Нито пък обърна внимание на опитите на Бел да я накара да седне или да се качи горе, за да си почине. Накрая търпението й бе възнаградено от появата на каляската на Ръдърфорд. Теглена, от шест бели коня, бялата лакирана каляска с красива позлата спря пред входа на къщата и от нея слезе старият херцог.
Ан се обърна към вратата на салона и зачака. Ръдърфорд влезе само след няколко мига. На лицето му беше изписано загрижено изражение. Погледът му се закова в нея.
— Ан! Какво има? Колдуел ми каза, че си болна.
Тя остана безмълвна. Нов яростен пристъп на болка й пречеше да проговори.
— Ан?
— Мислех, че сте ми приятел — каза най-накрая Ан с пресипнал глас.
— Аз наистина съм твой приятел. Обичам те като своя собствена дъщеря.
— Стига!
Ръдърфорд я изгледа изненадано.
— Мили Боже, Ан, какво има? Какво се е случило? — Но не се приближи до нея.
Ан също не помръдна. Но лицето й се обля в сълзи.
— Кажи ми, Ан! Къде е Дом?
От устните й се изтръгна вик. Тялото й се разтърси от неудържими ридания. Ръцете й бяха стиснати в юмруци. Този път Ръдърфорд не остана на мястото си. Вместо това отиде бързо при нея и я прегърна нежно. Ан продължаваше да ридае… докато болката в гърдите й не започна да отстъпва място на гнева.
— По дяволите Дом! — възкликна тя, като заби юмруци в гърдите на херцога.
Очите му се разшириха.
— Проклет да е! — извика отново Ан и го удари още веднъж, после още веднъж.
Ръдърфорд я улови за китките.
— Какво е станало? — попита той.
Но Ан беше разярена. Гледаше него, но виждаше Дом, който я бе любил, омагьосал, пленил — и всичко това само за да си възвърне Уейвърли Хол. Сетне се опомни и видя самия херцог — човекът, измислил онова абсурдно завещание, което стоеше в основата на всичко.
— Вие! — изкрещя тя. — Вие сте не по-малко виновен от него!
Ръдърфорд я пусна предпазливо от прегръдките си.
— Какво искаш да кажеш?
Ан изтри с длан очите си. Дишаше тежко. Ръцете й все още бяха стиснати в юмруци.
— Узнах всичко за завещанието.
— Разбирам.
— Никога няма да ви простя — нито на вас, нито на него!
Той я погледна право в очите.
— Направих го заради теб, Ан. Колкото заради него, толкова и заради теб.
— Не. — Тя се засмя горчиво. — Направил сте го заради херцогството. Направил сте го заради себе си. Направил сте го, защото искате да умрете спокоен, че Дом има наследник. Проклинам ви!
Херцогът трепна.
— Аз наистина те обичам, Ан. Толкова, колкото обичам и Дом. Искам вие двамата да бъдете щастливи заедно.
— Щастливи? Дом и аз? — Този път смехът й бе истеричен. — Това е невъзможно, особено сега! Вие дори не знаете значението на думата любов.
В зениците на херцога се появи болка.
— Колко дълбоко грешиш.
Ан се поколеба.
— Ако ме обичахте, нямаше да ме използвате, а ако обичахте Дом… — тя млъкна.
— Наистина обичам Дом и искам да го видя щастливо задомен, със съпруга и деца. Законни деца. Твои деца. Обичам и теб, Ан. Ти си… племенница на Сара. Винаги съм те обичал.
През ума й като светкавица премина спомен — споменът за един далечен, студен есенен ден няколко месеца след пристигането й в Хънтинг Уей, когато бе само на дванадесет години и се чувстваше ужасно самотна и смазана от всичко, което я бе сполетяло. Спомни си високия аристократичен мъж, който я бе посетил в този ден, за да я попита дали би могъл да й помогне по някакъв начин. Спомни си очите му — топли и загрижени. Ръдърфорд продължаваше да говори.
— Освен това вярвам, че Дом също те обича.
Ан се отърси от моментното си объркване.
— Той наистина обича нещо, и това нещо е Уейвърли Хол.
— Не си справедлива, Ан.
— Стига! — вдигна ръце Ан. — Престанете! Вие сте този, който е несправедлив!
— Не съм съгласен — твърдо каза той. — Ан, ти си много разстроена и това е напълно разбираемо. Но след време ще се успокоиш. Тогава ще проумееш, че стореното от мен не е толкова ужасно. Аз съм в правото си да искам внук. И което е по-важно, не смятам, че интересът на Дом към теб има нещо общо е Уейвърли Хол. Не бяхте ли щастливи в Шотландия? Не се ли помирихте, докато бяхте там? Сигурен съм, че и двамата сте си дали сметка колко много си подхождате.