Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
— Разбирам — обади се Югурта, докато го гледаше как се качва отново на коня си, хващайки се за гривата му. — Ще трябва да пропътуваме двеста километра на едни и същи коне, а? Тъкмо се чудех как ще успееш да ме прехвърлиш от едно животно на друго — засмя се той подигравателно. — Конницата ми ще те залови за броени часове, Луций Корнелий!
— Да се надяваме, че няма — отвърна му Сула и дръпна рязко поводите на коня му.
Вместо да продължи на север по най-прекия път към морето, той свърна на изток, премина една закътана долина, а после, следвайки пътя си под сребристата светлина на луната, продължи да язди около петнайсет километра в мълчание. Най-сетне в далечината започна да се откроява черната сянка на планински хребет; на известно разстояние пред него стърчеше купчина гигантски кръгли камъни, сякаш нахвърляни от някой исполин и надвисващи заплашително над ниските дръвчета.
— Ето ги точно на уреченото място! — възкликна щастливо Сула и свирна пронизително с уста.
Измежду камъните един по един се показаха конниците от лигурийската му дружина; всеки от тях водеше по още два коня, освен този, който яздеше. Безмълвно те заобиколиха Сула и пленника; оказа, че не са забравили да вземат още два допълнителни коня, както и две мулета за квестора.
— Бях им наредил да ме чакат тук в продължение на шест дни, царю Югурта — обясни той на пленника си. — Цар Бокх мислеше, че съм пристигнал в лагера му съвсем сам, но, както виждаш, сгрешил е. Заповядах на Публий Вагиений да ме проследи от разстояние и го пратих да доведе другарите си на това място.
След като се освободи от охраната на пленника, Сула се увери, че той е качен на един от новите коне. Този път за Югурта се грижеше Публий Вагиений. Скоро всички потеглиха отново на североизток, за да заобиколят отдалеч лагера на Югурта.
— Предполагам, Ваше Величество — обърна се плахо Публий Вагиений към Югурта, — че не бихте могли да ме осведомите къде в околностите на Цирта могат да се намерят охлюви? Или пък където и да било другаде в Нумидия?
Към края на юни войната в Африка вече беше приключила. Известно време Югурта прекара в уютните покои на управителския дворец в Утика — докато Марий и Сула сломят напълно съпротивата на нумидийците. Скоро в нумидийския двор се започна истинска борба за власт под управлението на новия режим; в настъпилия хаос двамата невръстни синове на Югурта, Йампсас и Оксинтас бяха доведени при баща си да му правят компания.
Цар Бокх подписа с римския Сенат мечтания договор за приятелство и съюз, а некадърният княз Гауда стана цар на една силно окастрена Нумидия. Понеже Рим нямаше намерение да разширява ненужно своята африканска провинция със стотици хиляди квадратни километра, всъщност най-голямото парче от нейната територия отиде за цар Бокх и Мавритания.
Щом в пристанището на Утика се събра прилична флотилия и щом ветровете се обърнаха в благоприятната посока, Марий натовари цар Югурта заедно с двамината му синове на борда на един от наетите специално за целта кораби и ги прати в Рим, където да ги държат постоянно под око. С падането на Югурта нумидийската заплаха завинаги беше премахната. Заедно с пленниците отплава и Квинт Серторий, зарекъл се на всяка цена да се поопознае с германите в Трансалпийска Галия. Вече беше измолил от братовчед си Марий да го свободи от служба.
— Роден съм за войник, Гай Марий — обясни му младият контуберналис, — а тук войната вече свърши. Бих се радвал, ако ме препоръчаш пред своя приятел Публий Рутилий Руф да ми даде някаква служба в Галия!
— Върви си и отнеси със себе си сърдечните ми благодарности и благословията ми, Квинт Серторий — отпрати го Марий в прилив на нежност. — И поздрави майка си от мен.
Лицето на Серторий грейна в усмивка.
— Непременно, Гай Марий.
— И не забравяй, млади Серторий — заръча му Марий в деня, когато Квинт Серторий и Югурта щяха да отплават за Италия, — че и в бъдеще ще имам нужда от теб. Така че, имаш ли късмет да влезеш в битка, гледай да се пазиш. Рим вече има случай да възнагради храбростта и уменията ти със златния венец, с фалери, торкове и гривни — все от чисто злато. Това е рядка чест за един толкова млад мъж. Не рискувай излишно. Рим има нужда от такива като теб живи.
— Не се бой, ще се пазя — обеща му младежът.
— И гледай все пак да не тръгнеш на война, преди да си се нарадвал на родната Италия — посъветва го Марий. — Би било добре, ако първо отделиш известно време на скъпата си майка.