Шутът на кралицата

— Милорд, отговорът на този въпрос е лесен. Едуард Кортни е този, който е съобщил на епископ Гардинър и заговорът е бил разкрит — казах много тихо. — Епископът донесе новината на кралицата.

Той рязко се извъртя:

— За миг са изпуснали от погледа си това безгръбначно псе!

— Епископът знаеше, че нещо се готви. Всички знаеха, че се крои нещо.

Той кимна:

— Том Уайът винаги е бил недискретен.

— Ще си плати за това. Сега го разпитват.

— За да открият кой друг е замесен в заговора?

— За да го накарат да назове принцеса Елизабет.

Лорд Робърт блъсна с юмруци двете страни на прозоречната рамка, сякаш искаше да я разтегне и да излети на свобода.

— Имат ли доказателства срещу нея?

— Достатъчно — казах горчиво. — В този момент кралицата е на колене, и се моли за напътствия. Ако реши, че Божията воля е да пожертва Елизабет, разполага с повече от достатъчни доказателства.

— А Джейн?

— Кралицата се бори да я спаси. Тя помоли Джейн да изучава истинската вяра. Надява се, че Джейн ще се отрече от протестантската вяра и тогава ще може да бъде помилвана.

Той се изсмя кратко.

— Истинската вяра, така ли, госпожице-момче?

Изчервих се до алено:

— Милорд, това е просто начинът, по който говорят всички в двора сега.

— А заедно с тях и ти, моя малка conversa, моя nueva cristiana7?

— Да, милорд — казах спокойно, като го погледнах в очите.

— Да принуждаваш шестнайсетгодишно момиче да прави подобен избор — каза той. — Бедната Джейн. Вярата, или смъртта. Нима кралицата иска да превърне братовчедка си в мъченица?

— Иска да създава новопокръстени — казах аз. — Иска да спаси Джейн от смърт и от вечни мъки в ада.

— А аз? — попита той тихо. — Ще бъда ли спасен или ще загина на кладата, как мислиш?

Поклатих глава:

— Не зная, милорд. Но ако кралица Мери последва съветите, които й дават, тогава всеки, чиято вярност е съмнителна, ще бъде обесен. Войниците, участвали в бунта, вече висят по бесилките на всеки ъгъл.

— Тогава по-добре да прочета бързо тези книги — каза той сухо. — Може би за мен ще изгрее светлина. Какво мислиш, госпожице-момче? Изгря ли светлина за теб? За теб и истинската вяра, както я наричаш?

По вратата се разнесе блъскане и стражът я отвори:

— Шутът ще си тръгва ли?

— След минута — каза припряно лорд Робърт. — Още не съм му платил. Дайте ми един миг.

Стражът изгледа подозрително и двама ни, затвори вратата и я заключи отново. За секунда цареше мъчителна тишина.

— Милорд — избухнах, — не ме измъчвайте. Не съм се променила. Аз ви принадлежа.