Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Когато влакът влезе в Лион, „Спирка Лион-Пераш, три минути
престой“, Жозефин отрони дълбока въздишка и промълви:
- Да, но само един-единствен път... нали, Ирис, нали ми обещаваш?
Ирис обеща. Само един път. Също както правеха, сключили пръсти, когато бяха мажи момиченца: „Да не мръдна оттук, ако лъжа!“
ТРЕТА ЧАСТ
Следователно се налагаше да пише!
Нямаше връщане назад. В мига, в който каза „да“ на спирката „Лион-Пераш“, три минути престой, Ирис прошепна: „Благодаря, сестричке, не си представяш от какво блато ме измъкна! Пропилях си живота, напълно и тотално го обърках, но вече е прекалено късно, няма връщане назад, мога само да спася жалките останки, да им придам приличен вид за пред хората. Важното обаче е да свикна с мисълта, че са останки и нищо повече, че сама съм се докарала до това положение! Няма повод за гордост, признавам.“
Беше я целунала, но веднага се съвзе и я удави в сините си, потъмнели от напрежение очи. „Разхубавяваш се, Жозефин, тези руси кичури много ти отиват, да не си влюбена? Не си? Няма да се наложи дълго да чакаш, предричам ти красота, талант, късмет - и щракна с пръсти, сякаш предизвикаше съдбата. - Отсега ти поемаш щафетата. Аз получих много по рождение, повече от теб наистина, но изцедих живота като лимон и ми остана само кората, която се опитвам да подсладя. Известно време се надявах да умея да режисирам, да пиша. Спомняш ли си, Жо... отдавна, преди много години, имах талант... Казваха: Ирис има дарба, тя е артис-тична, ще стигне далече, ще успее в Холивуд! Холивуд! - тя горчиво се изсмя. - А стигнах доникъде! Наложи се да осъзная положението: може и да имам дарба, но съм ощетена откъм енергия. Между идеята и нейното осъществяване зее пропаст, която съм неспособна да прескоча, застанала съм на ръба като глупачка и се взирам в празното пространство. Имам желание да пиша, неистово желание, в ума ми се въртят някакви истории, но в момента, в който опитам, думите се разбягват като гнусни хлебарки с тънките си лепкави крачка! Докато ти... ти ще съумееш да ги хванеш, да ги подредиш в красиви изречения, без дори да понечат да бягат. Ти толкова увлекателно разказваш... Спомням си писмата, които ми пишеше от летните лагери, четях ги на приятелките си и те наричахме Мадам дьо Севинье!“
Развълнувана от изненадващите признания на Ирис, развеселена от предсказанията й, Жозефин се почувства нужна. Нужна, да, обаче не успяваше да пропъди мисълта, че е изложена на опасност. Хвалебствените думи на Ирис я ласкаеха и в същото време в ушите й звучеше тревожен сигнал: щеше ли да има достатъчно сили, за да изпълни ролята на литературен негър? Да, умееше да пише реферати, дисертации, обичаше да разказва приказки, но разликата е огромна между историите, които редеше, седнала вечер на леглото при дъщерите си, и историческия роман, който Ирис беше обещала на издателя. ,ДЦе ти осигуря всички усовия - беше продължила Ирис, изваждайки я от вцепенението й, - ще ти взема компютър, ще платя да ти прокарат интернет.“ Жо се бе възпротивила: „Не, не искам нищо, докато не се докажа“, но Ирис настоя и Жо отново се подчини.
Сега трябваше да запретне ръкави и да действа.
Погледна компютъра, много красив бял лаптоп, който я чакаше отворен на кухненската маса, зарината с книги, сметки за плащане, флумастри, химикалки, листове и непочистени трохи от закуската; после премести поглед на жълтия кръг, оставен от чайника, на капачката от бурканчето конфитюр от праскови, на салфетката, навита на руло като бяло змийче... Трябваше да си разчисти място, за да седне да пише. Да зареже временно хабилитационния труд. Има толкова много за вършене, въздъхна тя, внезапно изтощена от мисълта за усилията, които й предстояха. Как се избира тема за книга? Как се изграждат героите, интригата, перипетиите? Кое задвижва действието - външните събития или развитието на героите? Как да започне първата глава? Как да я построи? Нужно ли е да рови в проучванията и писанията си, да пресъздаде яркия свят на Ролон, Вилхелм Завоевателя, Ричард Лъвското сърце, Хенри II, да разчита да я осени духът на Кретиен дьо Троа? Или да търси вдъхновение от Шърли, Ирис, Филип, Ортанс, Антоан и Милен, да си ги представи с шлемове, с високи старинни прически, с остроноси обувки или сабо, да ги настани в замък или в сламените колиби на феодалните имения? Декорът се мени, сърдечните трепети остават непроменени. Сърцето тупти еднакво в гърдите на Алиенор, Скарлет или Мадона. Бухналите рокли с обръчи, железните ризници изтляват с времето, но чувствата са неизменни. Откъде да започне? - чудеше се Жозефин, докато гледаше как яркият януарски ден бавно чезне от кухнята, блясва в ръба на мивката и капва в сушилката. Съществува ли книга с рецепти за писане? Петстотин грама любов, триста и петдесет грама интриги, триста грама приключения, шестстотин грама исторически факти, едно кило пот... сложете да ври на тих огън, засилете огъня, разбърквайте, за да не загори и да стане гладка смес, оставете да почине три месеца, шест месеца, една година.