Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Стаята с играчките - каза той.
„О, не, не мисля, че идеята е добра“.
- Готова ли си за предизвикателството? - попита той и понеже ставаше дума за „предизвикателство“ нямаше начин да откажа.
- Давай да видим - казах смело и по вените ми, заедно с желанието, запулсира нещо, което дори не искам да изричам. Той ме понесе през вратата и по стълбите и ме качи на втория етаж.
- Мисля, че си отслабнала - каза неодобрително. „О, супер, нали ми каза, че съм дебела, като се прибрахме от медения месец!“ Помня колко ме изненада с този коментар. Господи, та това беше само преди седмица!
Пред Стаята с играчките той ме плъзна по тялото си и ме пусна да стъпя на пода, но ръката му остана около кръста ми, а с другата бързо отвори вратата.
Тук винаги миришеше хубаво - на полирано дърво и цитрус. Всъщност тази миризма отдавна бе започнала да ми действа успокоително. Той ме завъртя с гръб към себе си и развърза шала. После извади фибите от вдигнатата ми на кок коса и плитката ми падна свободно. Той я дръпна, аз направих крачка назад и опрях тяло в неговото.
- Имам план - прошепна в ухото ми Крисчън и сладки тръпки полазиха по целия ми гръбнак.
- Така си и мислех - казах, а той целуна шията ми под ухото.
- О, и то какъв план! - Гласът му беше мек, магически. Той отметна плитката ми настрани и плъзна тънка нишка целувки по шията ми.
- Първо трябва да те съблечем - каза почти напевно и тялото ми реагира на мига. Каквото и да беше планирал - исках го. Исках да сме заедно по начина, по който само ние можехме. Той ме обърна към себе си и погледнах джинсите му, разкопчаното копче - и не успях да се сдържа. Прокарах пръст под колана му, без да докосвам тениската, усетих меките му косъмчета. Той вдиша рязко. Обърнах лице нагоре и спрях пръста си пред разкопаното копче. Очите му ставаха все по-тъмни, черни.
- Не ги събувай - прошепнах.
- Точно това възнамерявах да направя, Анастейжа.
И се приближи, едната му ръка - на врата ми, другата - под кръста ми, придърпа ме към себе си и ме целуна, все едно животът му зависеше от това.
Той леко пристъпваше напред, аз отстъпвах бавно, езиците ни танцуваха, вплетени един в друг, и тогава усетих дървения кръст зад себе си. Тялото му се притискаше все по-настоятелно към моето.
- Да махнем роклята - каза и започна да я сваля, както се бели ципа на плод, от бедрата, през кръста и корема... сладко, бавно, платът се гънеше по кожата ми, а тя тръпнеше от допира с него.
- Наведи се напред.
Наведох се и той изхлузи роклята през главата ми и я пусна на пода. Останах по сандали, сутиен и бикини. Очите му пламнаха. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата ми. После премиг-на, наклони глава на една страна и разбрах, че чака разрешението ми. Какво искаше да прави? Преглътнах, кимнах и видях как лека усмивка докосна устните му. Усмивка, пълна с обожание и гордост. Закопча китките ми в кожените белезници и пак извади копринения шал.
- Мисля, че видя достатъчно. - Уви шала около очите ми и го завърза. Пак не виждах нищо, всичките ми сетива се изостриха, през тялото ми мина тръпка на очакване, чувах мекото му дишане, моето собствено възбудено дишане в отговор на неговото, чувах как кръвта пулсира в ушите ми. Уханието на Крисчън, премесено с това на цитрус и полирано дърво - усещах всичко в пъти по-силно, защото не можех да виждам. Носът му докосна моя.
- Сега ще те подлудя - каза и сграбчи бедрата ми, започна да сваля бикините, а ръцете му галеха краката ми по целия път до стъпалата. „Да ме подлуди!?“
- Вдигни си краката, един по един. - И свали бикините и сандалите - един по един.
- Стъпи!
Закопча десния ми крак за белезницата на кръста, а след това и левия. Като закована на стената птица - така безпомощна се чувствах. Крисчън се изправи, пристъпи към мен и отново бях в онази вана от аромати - топлината, миризмата и нежността на допира му. Той стисна брадичката ми и ме целуна бързо.
- Малко музика и играчки, мисля. Изглеждате много красива така, госпожо Грей. Може да отделя минутка, за да ви се насладя.
- Гласът му беше гальовен.
Вътрешностите ми се свиха от болезнено желание.
Няколко минутки чувах как отваря и затваря чекмеджетата на шкафа. Дали не бе отворил шкафа за анални забавления? Нямах представа. Той извади нещо и го остави отгоре. После нещо друго. И тогава зазвуча уредбата. Самотно пиано. Нежна спокойна музика изпълни стаята. Звучеше познато. Бах... може би, но не знаех какво от Бах. Нещо в музиката ме обезпокои, не се чувствах съвсем на себе си. Може би защото създаваше усещане за хлад. Но той беше вече пред мен, хвана брадичката ми и я дръпна надолу, за да пусна захапаната си устна. Усмихнах се и се опитах да си дам кураж. „Защо? Откъде това чувство на безпокойство? Може би от музиката?“