Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Не зная. Все още не зная. Хайде де си лягаме.
- Кажи ми, Крисчън!
- Какво да ти кажа?
- Ще ме умориш!
- И ти мен!
- Но ти не си подсилил охраната веднага след като си разбрал за тази информация в компютъра му. Защо чак сега? Нещо се е случило междувременно! Кажи ми какво!
Той присви очи и ме погледна.
- Не знаех, че ще се опита да подпали сградата ми или че... Мислехме, че е просто някаква мания, но когато си известна личност, знаеш... хората искат да знаят. Нямаше нищо особено, информация от вестниците за мен, от времето когато бях в Харвард и се занимавах с гребане, после за кариерата ми. После доста неща за Карик - цялата му кариера. Отделно за майка ми, за кариерата й, и до известна степен за Елиът и Мия.
„Странно!“
- Каза „или че“.
- Или какво?
- Ти каза: „че ще се опита да подпали сградата ми или че...“ И не довърши.
- Гладна ли си?
„Моля?“ Намусих се, макар, че бях гладна.
- Яла ли си днес? - Очите му бяха ледени, гласът му - суров.
Изчервих се и веднага ме разбра колко съм яла.
- Така си и мислех - каза той студено. - Знаеш какво ми е, когато не се храниш. Ела! - Стана и ми подаде ръка. - Искам да те нахраня. - Пак промяна в настроението. Гласът му беше толкова съблазнителен и страстен.
- Да ме нахраниш? - прошепнах и всичко под пъпа ми буквал-но се наводни от желание. „По дяволите! Колко типично! Поредната рязка промяна в градусите на моя Меркурий и естествено бягството му от разговора. Това ли беше? Това ли само ще ми каже?“
Той ме заведе в кухнята, грабна един от високите столове и го завъртя с гръб към плота.
- Седни.
- Къде е госпожа Джоунс? - попитах и се огледах, кацнала на стола. Едва сега забелязах, че я няма.
- Пуснах я да си почине тази вечер. Също и Тейлър.
- Защо?
- Защото мога! - каза той и се усмихна арогантно и развеселено.
- Значи ти ще готвиш? - попитах с недоверие.
- О, да. Имайте ми малко вяра, госпожо Грей. Затвори си очите!
Каква я мислех, а каква стана! Очаквах битки, караници, секс,
всичко друго, но не и игрички в кухнята.
- Затвори ги тези очи! — заповяда той.
Изпълних, но не и преди да ги врътна недоволно.
- Хм, не ми харесва така! - каза той. Отворих едното си око и видях как вади от задния си джоб копринен шал с цвят на слива. Същият цвят като роклята ми. Погледнах го изумена. „Откъде пък е взел това?“
- Затваряй и не гледай!
- Ще ми връзваш очите ли? - попитах стреснато. И изведнъж пак забравих да дишам.
Да.
Крисчън...
Той сложи пръст на устните ми, за да ме предупреди да млъкна.
- Исках да говорим!
- Ще говорим после. Искам първо да се нахраниш. Каза, че си гладна. - Целуна леко устните ми. Усетих меката коприна върху клепачите си и той завърза шала на тила ми.
- Виждаш ли нещо? - попита ме.
- Не - казах и се опитах да врътна очи. Той се засмя меко.
- Винаги знам когато ми връткаш тези очи... и знаеш добре какво мисля по въпроса и какво ми причиняваш.
- Хайде да почваме и да свършваме с това - сопнах се и свих устни.
- Пак нетърпелива! Такова нетърпение да говорите, госпожо Грей! - Тонът му беше закачлив, весел.
- Така е.
- Първо трябва да ви нахраня - каза той и прокара устни по челото ми. Допирът му ме успокои.
„Добре, твоето да е“. Предадох се и се заслушах в движенията му из кухнята. Отвори вратата на хладилника, започна да вади разни неща и да ги слага на плота, зад гърба ми. Отвори микровълновата, сложи нещо вътре и нагласи таймера. Любопитството ми започна да взема връх. Чух как включи тостера, чувах и тихото тиктакане на таймера. „Хм... препечени филийки?“
- Да, искам да говорим - казах разсеяно. Край мен, като за-вихрящ се циклон, се въртяха екзотични пикантни миризми. Наместих се на стола.
- Не мърдай, Анастейжа! - чух гласа му съвсем отблизо. - Искам да се държиш добре! - прошепна. - И да не си хапеш устната!
Нежно дръпна брадичката ми и аз пуснах стиснатата между зъбите ми устна. Усмихнах се. Как можеш да устоиш на това?
После чух нежно пукване - коркова тапа от бутилка. Чух и как я издърпа, после нежното клокочене на вино, пълнещо чаша. И тишина. И след тишината онова съскане от колоните на уредбата, оживели, готови да пеят. Китара. Първите акорди прозвучаха оглушително. Не знаех песента. Крисчън намали звука, китарата остана като фон. Към нея се присъедини мъжки глас - дълбок, плътен, страстен.
- Мисля да започнем с едно питие - прошепна Крисчън и откъсна сетивата ми от песента. - Главата назад! - Наведох глава назад. - По-назад! - И устните му се залепиха върху моите. Струйка свежо студено вино се изля в устата ми. Преглътнах ин-стинктивно и си спомних онази нощ в апартамента ми във Ван-кувър, хвърлена на леглото, завързана да не мърдам, с тениската на очите и с полуделия, ядосан, секси Крисчън, който не умееше да оцени чувството ми за хумор дори в един имейл. Хм., дали нещо се бе променило? Не съвсем. Само дето сега разпознавах виното. Любимото му - Сансер.