Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Мамка му мръсна! - изругах.
- Да - каза той кратко.
Опитах се да си спомня Джак в офиса. Винаги ли е бил откачен? И как си е мислил, че ще му се размине? Всъщност всеки път ме побиваха тръпки от него... но чак пък толкова луд?
- Не разбирам защо. Няма никакво логично обяснение.
- Има. Полицията продължава да разследва. Уелч също. Но съм убеден, че отговорът е някъде в Детройт.
- Как така в Детройт? - Погледнах го объркана.
- Да, там има нещо.
- Не те разбирам.
Крисчън надигна глава, погледна ме и каза безизразно:
- Аз съм роден в Детройт, Ана.
- Бях останала с впечатление, че си роден в Сиатъл - казах. Мислех трескаво. Какво общо имаше това с Джак?
Крисчън взе една възглавница и я подложи под главата си. Погледна ме някак уморено и поклати глава.
- Не. С Елиът сме осиновени в Детройт. Преместили сме се тук малко след моето осиновяване. Грейс е искала да живее на запад, далеч от урбанизираните претъпкани градове. Освен това е получила място в болницата „Нортуест“. Помня много малко от този период. Мия е осиновена тук.
- И Джак е от Детройт?
-Да.
- Как разбра?
- Проверих го, когато започна да работиш за него.
„Разбира се, че е направил проверка!“
- И за него ли имаш досие? Някакъв конкретен цвят на папката? - Засмях се.
Той едва прикри усмивката си
- Мисля, че е светлосиня. - Пръстите му все така разресваха косата ми. Беше успокояващо.
- И какво пише в това досие?
Той примигна, погали ме по бузата и попита:
- Наистина ли искаш да знаеш?
- Чак толкова ли е страшно?
- Е, виждал съм и по-страшни неща. - Той сви рамене.
О, не! Дали говореше за себе си? Образът на малкото мръснич-ко изплашено отчаяно дете изплува в съзнанието ми и не искаше да си иде. Увих тялото си около него, стиснах го по-близо до себе си, дръпнах чаршафа, завих го и сложих глава на гърдите му.
- Какво има? - попита той озадачено.
- Нищо.
- Не, не. Не става така, не може само ти да питаш и аз да отговарям. Тая игра се играе от двама. Какво има, Ана?
Погледнах го, за да преценя изражението му, сложих пак глава на гърдите му и реших да му кажа.
- Понякога си те представям като дете... преди Карик и Грейс да те вземат.
Той застина.
- Не говорех за себе си. Не искам ничие съчувствие, Ана, най-малко твоето. Тази част от живота ми е минало. Край.
- Не е съжаление! - прошепнах ужасена. - Това е тъга, жал, ужас, че някой може да причини такова нещо на едно дете. - Поех дълбоко въздух, усещах как стомахът ми се обръща, как сълзите пак замъгляват очите ми. - Но тази част от живота ти не е минало, Крисчън. Как може да го кажеш? Та ти живееш с миналото си. Всеки ден от настоящето ти си там. Сам ми каза - петдесетте нюанса. Помниш ли? - Думите ми излизаха почти беззвучни.
Той изсумтя недоволно, прокара ръка през косата си, но не каза нищо.
- Зная защо имаш нужда да ме контролираш и да ме пазиш.
- И след като знаеш, продължаваш да ме предизвикваш? -възкликна той, задавен от собствените си думи, а ръката му замръзна в косата ми.
Намръщих се. Нарочно ли го правех? Подсъзнанието ми си свали очилата, задъвка рамката им, свила устни, и замислено поклати глава. Не й обърнах внимание. Беше толкова объркано. Аз бях неговата жена, не подчинена, не бях някоя нова компания, която е закупил наскоро, не бях актив. Аз не бях онази курва и наркоманка майка му... Мамка му, догади ми се. И се сетих за думите на доктор Флин: „Просто продължавай да правиш това, което правиш и сега. Той те обича безумно... А това е добрата новина“.
Това е. Аз просто правех това, което знаех, както умеех. Нали това бе харесал в мен? Нали в това момиче беше се влюбил?
„О, този мъж така ме обърква!“
- Доктор Флин ме посъветва да ти дам възможност да изпитваш съмнения. И мисля, че го правя. Не съм сигурна. Може би това е моят начин да те доведа в настоящето, в „сега“, далеч от миналото - прошепнах. - Не знам. Но най ми е трудно да преценя до каква степен си склонен да преиграваш.
Той промълви като на себе си:
- Тоя шибяняк Флин...
- Той ми каза да продължа да се държа с теб както съм се държала винаги.
- Така ли стана сега? - попита гой сухо.
„Добре. Нека кажа и другото“.
- Крисчън, мисля, че ти си обичал майка си. И не си успял да я спасиш. И не е било твоя работа да го правиш, не е било и твое задължение, не си бил способен на това. Но аз не съм майка ти.
- Не, моля те, недей... - Едва шепнеше.
- Не, изслушай ме, моля те! - Вдигнах глава и погледнах в огромните му, парализирани от ужас очи. Не дишаше. Сърцето ми се сгърчи. - Аз не съм майка ти. Аз съм много по-силна от нея. Имам теб, а и ти си толкова по-силен сега. И знам, че ме обичаш. И аз те обичам