Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Той преглътна, затвори очи и наис тина нямаше нужда да ми отговаря. Знаех, че намерението му беше точно това - да ме накаже.
- Трябва да спреш да го правиш - казах. - Първо, след това се чувстваш още по-зле, мразиш себе си.
- Така е. Не искам да те виждам такава.
- И аз не обичам да се чувствам така. Когато бяхме на „Феър Лейди“, ти ми каза, че не си се оженил за подчинена.
- Знам, знам. - Гласът му бе нежен.
- Тогава спри да ме третираш каго подчинена. Съжалявам, че не се обадих. Няма да бъда такава егоистка никога повече. Знам, че се тревожиш за мен.
Той ме изгледа, очите му - сурови, мрачни и тревожни.
- Добре - каза най-сетне и се наведе с намерение да ме целуне, но спря, като че ли чакаше разрешение. Повдигнах лице към неговото и той ме целуна нежно.
- Устните ти са така меки, когато плачеш - каза.
- Никога не съм обещавала да ти се подчинявам, Крисчън -прошепнах.
- Знам.
- Опитай се да преодолееш това, заради двама ни, заради общото ни добро. И аз ще се опитам да проявя разбиране към тенденциите ти да контролираш.
Той изглеждаше изгубен, уязвим, като удавник в морето.
- Ще се опитам - каза с цялата откровеност, на която е способен човек.
От гърдите ми се откърти дълга въздишка.
- Освен това ако бях тук...
- Знам - каза той и очите му обезумяха.
Увих тялото си около него и сложих дланта си върху гърдите му. Лежахме така, мълчаливи. Ръката му се плъзна към края на плитката ми, дръпна ластичката, пусна косата на свобода и прокара пръсти през нея, като да я разреше. Това беше, всичко беше заради това - страх, параноичен страх за безопасността ми. И си представих сгърченото тяло на Джак Хайд, пистолета до него... е, не съвсем параноичен, което ми напомни...
- Какво искаше да кажеш одеве с онова „или че“?
Или че?
Нещо за Джак...
- Никога не се отказваш, нали?
Сложих брадичка на гърдите му. Насладата и спокойствието от гальовните му пръсти в косата ми напълно тушираха раздразнението ми.
- Да се отказвам ли? Никога. Кажи ми. Не искам да ме държиш на тъмно. Каква е тая твоя фикс идея, че имам нужда от защита? Та ти не знаеш дори как да стреляш с пистолет. Мислиш ли, че мога да се справя с каквото и да е, ако не ми казваш нищо, Крисчън? Една от бившите ти ми извади пистолет, другата ти любовница с педофилски наклонности ме изнудваше. Не ме гледай така - изсъсках, когато се опита да ме погледне ядно. - И майка ти не я харесва.
- Говорила си с майка ми за Елена? - Гласът му взе цяла ок-тава нагоре.
- Да, с Грейс говорихме за нея.
Той ме гледаше с отворена уста.
- И майка ти не прие никак спокойно фактите. Обвинява себе си.
- Не мога да повярвам, че си говорила с майка ми! - Пак покри очите си с ръка.
- Не съм разкривала... подробности.
- Силно се надявам да е така. Грейс няма нужда от всичките тези... подвизи. Господи, Ана! И баща ми ли знае?
- Не! - Поклатих глава. Нямах такива взаимоотношения с Карик. И все не можех да забравя думите му за предбрачния договор.
- Но стига за това. Опитваш се да смениш темата. Какво за Джак?
Крисчън откри за малко очите си, но изражението му остана затворено. Въздъхна и пак закри очи.
- Хайд е забъркан в саботажа над Чарли Танго. Полицията откри част от отпечатък, но само част, така че не успяха да разберат чий е. Но после ти го разпозна на камерата при сървъра. Има полицейско досие в Детройт, бил е арестуван там, така че отпечатъкът съвпадна с неговия. - Мозъкът ми се гънеше в неуспешни опити да асимилирам, че Джак е свалил Чарли Танго. Но Крисчън не спря дотук. - Тази сутрин намериха ван долу в гаража. Карал го е Хайд. Вчера е докарал някакви неща за оня, с когото пътувахме в асансьора, новия, дето се нанесе наскоро.
- Забравих му името.
- И аз. Но така е успял да влезе в сградата съвсем легитимно. Работел е за фирма за доставки.
- Е, и? Какво като са намерили ван?
Той не каза нищо.
- Кажи ми.
- Ченгетата намериха... разни неща... във вана. - Пак спря и ме стисна до себе си.
- Какви неща?
Той мълчеше. И точно когато отворих уста да настоявам да говори, продължи:
- Един матрак, транквилизатор за коне, достатъчен поне за десет животни, и бележка. - Едва говореше. Гласът му бе пълен с ужас, паника и отвращение.
- Бележка? - попитах със същата паника, ужас и отвращение.
- Бележка за мен.
- И какво пише в нея?
Крисчън поклати глава. Или не знаеше, или не искаше да ми каже, или нямаше сили да обсъжда съдържанието на бележката.
- Хайд е дошъл тук с цел да те отвлече - каза и тялото му се вцепени. И когато го каза, се сетих за залепващата лента. Потръпнах, но поне бях подготвена за това, вече знаех.