Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
-Хм...
- Харесва ли ти виното? - Усетих топлия му дъх върху бузата си. Неговата близост беше като божествена топла вана, напълнена с жизнеността му, с горещината на тялото му! Бях потопена в усещането за него, без дори да ме докосва.
- Да! - отвърнах задъхано.
- Още?
- С теб никога не ми е достатъчно.
Почти чух усмивката му. И също се усмихнах.
- Госпожо Грей, флиртувате ли с мен?
-Да.
Годежната му халка чукна кристала, докато отпиваше от чашата следващата глътка вино за мен. Ето на това му казвам еротичен звук. Този път той дръпна рязко главата ми назад и ме подхвана както се люшка бебе. Целуна ме и аз лакомо поех виното от устата му. Той ме целуна отново.
- Гладна ли си?
- Мисля, че вече изяснихме този въпрос, господин Грей.
Трубадурът пееше нещо за опасни игри. „Хм... Колко удачно“.
Микровълновата звънна и той ме пусна. Пикантен коктейл от
миризми: чесън, мента, риган, розмарин и агнешко... май. Вратата й се отвори и усетих миризмата още по-силна, по-възбуждаща.
- Мамка му! - каза ядосано Крисчън. Някаква чиния или нещо подобно издрънча върху плота.
„Ох, Петдесет!“
- Изгори ли се?
- Да - каза кратко и напрегнато и след секунди пак бе до мен.
- Ето тук. - И пъхна показалеца си в устата ми. - Може би ще успееш да изсмучеш болката по-добре от мен.
Бавно засмуках пръста му.
- Сега ще мине - казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми. Имаше божествен вкус, както винаги, и разбрах, че това е играта му - бавно да съблазни собствената си жена. Мислех, че е ядосан, а сега... Този мъж, моят мъж, можеше напълно да ме побърка, след като ме обърка, или обратното. Но нима не го харесвах такъв? Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат.
- За какво мислиш? - попита той и извади пръста си от устата ми.
- За това колко бързо сменяш настроенията си.
Той застина и дълго време остана тих.
- Петдесет нюанса, бебчо - каза най-сетне и нежно целуна крайчето на устните ми.
- Моите Петдесет нюанса! - прошепнах, протегнах ръка и рязко го дръпнах за тениската.
- О, не, госпожо Грей. Никакво докосване. Засега. - Издърпа тениската си от здраво стиснатите ми пръсти и ги целуна един по един.
- Изправи се на стола - изкомандва.
Нацупих се.
- Ще те пляскам, ако продължаваш да ми цупиш устни. Сега отвори устата. Широко.
Отворих уста и той сложи върху езика ми парченце пикантно агнешко с ментов сос и кисело мляко. „Ммм... вкусно!“
- Харесва ли ти?
-Да.
Чух, че и той се храни. Ако се съдеше по звуците, яденето определено му харесваше.
- Още?
Кимнах. Той ми даде още едно парченце и аз задъвках с апетит. Чух как с вилицата отчупва нещо. Стори ми се, че е хляб.
- Устата! - заповяда той.
Този път беше пита с тахини. Може би госпожа Джоунс, а може би и самият Крисчън беше ходил до деликатесния магазин, който бях открила на две пресечи от „Ескала“. Игривото настроение на Крисчън увеличаваше апетита ми и дъвчех храната с благодарност.
- Още? - попита той.
Кимнах.
- Още, от всичко, гладна съм.
Усетих радостта в усмивката му.
И така, бавно, търпеливо, той ме хранеше, все едно съм бебе. От време на време избърсваше крайчетата на устата ми или с устни поемаше някое парченце или трошичка. И разбира се, на кратки интервали ми предлагаше глътка вино. По неговия си начин.
- Отвори широко и захапи - каза и след като го направих, установих, че са любимите ми сармички с лозови листа. Бяха вкусни и студени, макар че ги предпочитам затоплени, но не исках да рискувам да се изгори пак. Той ми подаваше сармичката на части и щом я изядох, облизах пръстите му един по един.
- Още? - попита той. Гласът му вече беше паднал и дрезгав.
Поклатих отрицателно глава. Бях преяла.
- Добре - прошепна той в ухото ми. - Защото е време за моето любимо блюдо. И това си ти.
И ме вдигна на ръце. Изпищях от изненада.
- Мога ли да махна това нещо от очите си?
-Не.
Естествено, понечих да се нацупя, но се сетих за заканата му и реших засега да се откажа от цупене.