Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Ти си в състояние да ме подлудиш както никой друг.
„Не, не, не!“
- Крисчън, никога не съм обещавала да ти се подчинявам. Моля те, моля те...
Той мина пред мен, хвана ме за дупето и притисна бедрата си към слабините ми. Джинсите му едва побираха еректиралия му пенис, а копчетата се врязаха в кожата ми. С една ръка махна шала от очите ми и стисна брадичката ми. Примижах срещу светлината. Светилната на изгарящите му очи.
- Побъркваш ме! - прошепна той. Бедрата му се притискаха към мен, отново и отново, тялото ми беше готово да гръмне. А той пак се отдръпна. Исках го толкова силно! Стиснах очи. Не можех да се отърва от усещането, че все пак ме наказва. Бях безпомощна, а той нямаше милост. Очите ми се напълниха със сълзи. Нямах представа докъде ще стигне.
- Моля те - прошепнах пак.
Но той ме гледаше все така безмилостно, без жал. Не, просто щеше да продължи. „Колко още? Мога ли да играя тази игра? Не, не, не, не мога!“ Знаех, че няма да спре. Щеше да продължи да ме изтезава. Ръката му се плъзна надолу по тялото ми. Не! И балонът се пукна - всички тревоги, притеснения, нерви, очаквания, страх от последните дни ме събориха. Сълзите напираха в лицето ми. Не, това не беше любов. Това беше отмъщение.
- Червено! - изскимтях. - Червено, червено! - Сълзите се стичаха по лицето ми
Той замръзна.
- Не! Господи! Не!
Бързо освободи ръцете ми, хвана ме за кръста, разкопча глезените ми. Зарових лице в ръцете си и заплаках с глас.
- Не, не, не, Ана, моля те! Не!
Вдигна ме, пренесе ме до леглото, седна и ме залюля като бебе в скута си. Не можех да спра да плача. Тялото ми беше докарано до предела на поносимото, съзнанието ми - празно, емоциите ми пръснати, разпилени. Той дръпна сатенения чаршаф от бал-дахиновото легло и го уви около мен. Усещах хладния сатен като нещо непознато, нежелано върху чувствителната ми кожа. Той ме прегърна, притисна ме до себе си и ме залюля.
- Съжалявам, съжалявам - не спираше да повтаря, гласът му беше като оголен нерв. Целуваше косата ми. - Прости ми, Ана, моля те!
Зарових лице във врата му и продължих да плача. Сълзите бяха като катарзис. Токова много се беше случило през последните няколко дни — пожари в компютърни зали, кариерата ми -вече планирана от някой друг, преследвания с коли, перверзни архитектки, въоръжени луди в апартамента ни, спорове, неговият гняв -и на всичкото отгоре бе заминал. „Мразя да не е тук, мразя да пътува“. Избърсах носа си с чаршафа и постепенно осъзнах, че болезнените тонове от Бах все още се носят из стаята.
- Спри музиката, моля те! - Подсмръкнах.
- Да, добре. - Размърда се, без да ме пуска, извади дистан-ционното от задния си джоб, натисна някакво копче и пианото млъкна. Вместо него сега слушах треперещото му от ужас дишане.
- Така по-добре ли е?
Кимнах и започнах да се успокоявам. Палецът му нежно събра сълзите от бузата ми.
- Май не си падаш по вариациите на Голдберг.
- Не и по този откъс.
Той ме погледна и се опита да прикрие срама в очите си, но не успя.
- Съжалявам - каза пак.
- Защо го направи? - Едва чувах собствения си глас. Опитвах се да подредя хаоса от мисли и чувства.
Той гьжно поклати глава и затвори очи
- Мисля, че се увлякох, загубих се в... изживяването - каза някак неубедително.
Погледнах го сърдито и той въздъхна.
- Добре. Да не позволиш на някой да свърши е стандартно средство в... Ти никога...
- Съжалявам - казах и се изчервих.
Той се облегна назад и ме повлече със себе си, така че вече лежахме на леглото, а аз бях сгушена в ръцете му. Сутиенът ми се беше усукал и започнах да го намествам.
- Имаш ли нужда от помощ с това? - попита тихо той.
Поклатих отрицателно глава. Не исках да докосва гърдите ми.
Той се отмести, така че да ме вижда добре, и много предпазливо вдигна ръка и прокара пръсти по лицето ми. Сълзите ми пак потекоха. Как можеше да е толкова безмилостен в един момент, а в следващия - така нежен?
- Моля те, не плачи -- прошепна Крисчън.
Караше ме да се чувствам объркана, в безтегловност. Гневът ми бе изчезнал точно когато имах нужда от него... Бях като глухоняма и напълно безчувствена. Исках да се свия на топка, сама. Мигах и се мъчех да спра сълзите. Поех дъх. Все още хлипах. Погледнах го. Очите му бяха пълни с болка и ужас. „Какво да правя с този контролиращ мъж? Да се науча да бъда послушна, да приема да бъда контролирана? Не, няма да стане...“
- Аз никога какво? - попитах.
- Никога не правиш това, което ти се казва. Променила си решението си, аз бях в Ню Йорк, не ми казваш къде си, аз съм на стотици километри, безпомощен, ядосан. Ако си бях тук, щях да дойда и да те прибера.
- Значи ме наказваш?