Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- Но нищо не се случи - успях да кажа.
- Но можеше да се случи. Преживях смъртта стотици пъти днес само като се замислях какво можеше да стане. Толкова съм ядосан, Ана! На теб, на себе си, на всички. Не помня да съм бил така побеснял някога, освен... - И спря.
- Освен? - подпитах.
- Веднъж в стария апартамент. Лийла беше там.
„О, не, не искам да мисля за това сега!“
- Ти беше така студен тази сутрин... - Последната дума се счупи, гласът ми звучеше като напукан. Спомних си как ледено ме отблъсна и ужасното чувство след това. Ръцете му се плъзнаха към врата ми, той пое дълбоко дъх и дръпна косата ми назад.
- Не зная как да се справя с този гняв. Не искам да те нараня
- каза тихо. Очите му бяха широко отворени, агресивни. - Тази сутрин исках да те накажа, и то да те накажа жестоко, и... - Пак спря, не намираше думи или се страхуваше да ги произнесе.
- Страхувал си се, че ще ме нараниш? - довърших изречението, но не вярвах и за секунда, че би го направил. Изпитах силно облекчение. Някъде в себе си бях изживяла паническия страх, че повече не ме желае.
- Нямах доверие в себе си. Не знаех на какво съм способен -каза той тихо.
- Крисчън, знам, че никога не би ме наранил. Поне не и психически. - Хванах лицето му в дланите си.
- Знаеш? - попита той и усетих в гласа му скептицизъм.
- Да. Знаех, че това, което каза, беше просто глупава закана. Знам, че няма да ми сриташ задника, нито да ме пребиеш.
- Исках.
- Не, не си искал. Мислел си, че искаш.
- Не можеш да си сигурна.
- Помисли само! - Увих ръце около него и се сгуших в гърдите му, поех аромата му през черната тениска. - Помисли си само как си се чувствал, когато си тръгнах. Казвал си ми толкова пъти как си се чувствал тогава. Как това е променило отношението ти към света, към мен, възприятията ти като цяло. Знам от какво се отказа заради мен. Помисли си за следите от белезниците по ръцете и краката ми на сватбеното пътешествие.
Той застина и разбрах, че осмисля думите ми. Прегърнах го по-силно. Дланите ми усещаха напрегнатите му мускули под тениската. Постепенно той се отпусна. Напрежението полека спадна.
Това ли го беше тревожило цял ден? Че ще ме нарани? Как можех да му имам повече доверие, отколкото самият гой имаше в себе си? Не разбирах. Със сигурност бяхме преодолели толкова много неща, бяхме направили големи стъпки напред. А той бе така силен, така подреден, винаги упражняваше контрола си... и без него се чувстваше изгубен. „О, Петдесет, Петдесет, Петдесет!“ Обърнах лице нагоре към него и устните му намериха моите. Търсеха, вземаха, даваха, умоляваха. За какво? Не знаех. Исках само да ги усещам върху моите и страстно му отвръщах.
- Така силно вярваш в мен! - прошепна той.
- Да. Вярвам.
Той погали лицето ми, потърка палеца си в бузата ми. Гледаше ме напрегнато. Гневът си беше отишъл. Моят Петдесет се беше върнал, където и да беше ходил. Усмихнах му се срамежливо. Така се радвах да го видя пак такъв.
- Освен това нямаш подписан договор за това.
Той се ухили и ме стисна още по-близо до себе си, в себе си.
- Права си, нямам!
Бяхме застанали в средата на голямата стая, заключени един в друг, и се прегръщахме.
- Ела с мен в леглото - прошепна той след... един бог знае колко време.
- Крисчън, трябва да поговорим.
- После - каза той меко, но настоятелно.
- Крисчън, моля те, говори с мен!
- За какво искаш да говорим? - въздъхна той.
- Знаеш. Не ми казваш нищо. Държиш ме на тъмно.
- Искам да те предпазя.
- Не съм дете.
- Това ми е известно, госпожо Грей. - Ръката му мина по тялото ми и дланите му обхванаха дупето ми. Той раздвижи бедра и усетих ерекцията му, притискаше пениса си в мен.
- Крисчън - скарах му се, - говори с мен!
Той въздъхна раздразнено.
- Какво искаш да знаеш? - Гласът му охладня и той ме пусна. „Но... Аз не исках да ме пускаш“.
Крисчън се наведе и вдигна листа с имейла от пода.
- За много неща - казах, докато ме водеше към дивана.
- Седни! - нареди той. Някои неща не се променят никога. Естествено, изпълних. Той седна до мен, наведе се и стисна главата си с ръце.
„О, не! Наистина ли му е толкова трудно да говори?“ Той вдиша, прокара ръце през косата си и се обърна към мен, готов да поеме удара на съдбата.
- Питай! - каза остро.
„О, много лесно стана. Неочаквано лесно“.
- Защо си сложил допълнителна охрана за цялото семейство?
- Хайд беше заплаха и за тях.
- Откъде знаеш?
- От компютъра му. Имаше лични данни за мен и за цялото семейство. Най-вече за Карик.
- За Карик? Защо пък за него?