Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Пуснах куфарчето си на пода в антрето и тръгнах към голямата стая. И замръзнах.
- Добър вечер, госпожо Грей - каза меко Крисчън. Стоеше до пианото, с тясна черна тениска и джинси... онези джинси, от Червената стая. Скъсани на коленете, прани много пъти, избелели и ужасно секси. Тръгна бавно и съблазнително към мен. Беше бос, горното копче на джинсите - разкопчано, а опушените му сиви очи не изпускаха моите.
- Радвам се, че сте си вече у дома. Очаквах ви.
- Така ли стана сега? - прошепнах. Устата ми пресъхна. Сърцето ми блъскаше в ребрата. „Защо се е облякъл така? Какво означава това? Сърди ли ми се?“
- Да, така е, очаквах те. -- Гласът му беше като мъркането на котенце, но гой не се усмихваше никак по бебешки, докато вървеше към мен.
Джинсите му всяха от ханша по... онзи начин. Изглеждаше много секси. „О, не! Няма да позволя на господин Ходещ секс да ме забаламоса“. Опитах се да определя настроението му, докато бавно се приближаваше към мен. Ядосан? Закачлив? Страстен? Не, не беше възможно да се определи какъв коктейл от емоции ми е приготвил!
- Харесвам джинсите ти - казах.
Той се усмихна като вълк, усмивката му не стигна до очите му, но затова пък ми отне всичките тайни оръжия. „По дяволите - все още е ядосан! Носи тези джинси само за да ме заблуди!“ Спря пред мен и напрежението, което излъчваше, направо ме смаза. Погледна ме с пламтящи очи, които не издаваха нищо. Преглътнах.
- Разбрах, че имате проблеми и известни притеснения, госпожо Грей - каза с копринено нежен глас и извади нещо от задния джоб на джинсите си. Не можех да откъсна очи от неговите, не погледнах. Само чух как разгъва някакъв лист. Той го вдигна, така че да го видя. Погледнах го. Беше моят имейл. Очите ми се върнаха върху неговите. Сега те вече горяха с чистия, ярък огън на гнева.
- Да, имам проблеми - казах и усетих как се задушавам. Ако трябваше да дискутираме това, имах нужда от разстояние. Но преди да направя крачка назад, той се наведе и прокара носа си по моя. Затворих очи, за да усетя по-силно така жадувания му допир.
- И аз - каза с устни, опрени в кожата ми.
Отворих очи. Той се изправи и отново се втренчи в мен.
- Мисля, че съм добре запозната с твоите проблеми, Крисчън. - Гласът ми беше войнствен, а той сви очи и веднага задуши веселието, което се бе появило като пламъче от свещ в очите му.
Значи щяхме да се караме? Направих крачка назад. Трябваше да се отдалеча от него. Имах нужда от пространство, не трябваше да усещам миризмата му, трябваше да преодолея ефекта, който тялото му, видът му... и тези джинси... имаха върху мен.
- Защо се върна от Ню Йорк? - попитах тихо. Колкото по-бързо минеше всичко това, толкова по-добре!
- Знаеш защо. - В гласа му прокънтя предупредителна нотка.
- Защото излязох с Кейт?
- Защото не удържа на думата си, защото го направи зад гърба ми и защото се изложи на риск.
- Не съм удържала на думата си ли? - Не исках да мисля за останалата част от думите му, не и сега.
-Да.
„Иди сега му говори за преиграване!“ Почти бях готова да му врътна очи, но той ме спря с поглед.
- Крисчън, просто промених решението си - казах бавно, търпеливо, както се обяснява на дете. - Аз съм жена. Жените често правят така. Променят решенията си.
Той май наистина не ме разбираше.
- Ако само за миг ми беше минало през ума, че си способен да си прекратиш командировката... - Спрях. Не знаех какво да кажа. Не намирах думи. Сетих се за спора заради клетвите. „Никога не съм ти обещавала да ти се подчинявам, Крисчън!“ Но не казах нищо, защото бях истински щастлива, че си е у дома. Въпреки гнева му се радвах, че е жив и здрав, да, вярно, бесен, изгаряше ме с опушеносивите си очи, но беше при мен.
- Значи просто си си променила решението? - Не можеше да прикрие недоверието си и дори нотката ужас в гласа си.
-Да.
- И не се сети да ми се обадиш? - Изгледа ме недоверчиво и продължи: - На всичкото отгоре заради теб Райън е бил тук сам. Изложила си живота му на риск.
О! Изобщо не се бях сетила за това!
- Трябваше да ти се обадя, но не исках да се тревожиш. Ако се бях обадила, ти щеше да ме принудиш да се прибера, а Кейт наистина ми липсваше. Исках да я видя. Освен това, когато Джак е нахлул, аз не бях тук, за да се пречкам. Райън е можел да не го пусне... - О, тук вече съвсем се обърках. Ако не го беше пуснал, сега Джак щеше да е на свобода.
Очите на Крисчън горяха с някакъв див пламък. Той ги затвори, също като сутринта, все едно потискаше силна болка. Поклати глава и преди да разбера какво става, вече ме стискаше в ръцете си, притискаше ме към себе си.
- О, Ана! - шепнеше, а аз почти се задушавах в прегръдката му. - Ако нещо се беше случило с теб...