Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Адски си права. Трябваше да подчертаем тези прекрасни очи, Рийс. И бремето от раменете и врата изчезна. А и ще ти бъде по-лесно да си правиш косата сама.
Рийс се вторачи в отражението си. Почти познавам тази жена, помисли си тя. Почти виждам себе си.
Очите й се напълниха със сълзи. Серж отпусна ножицата стреснато и се завъртя притеснено към Линда-Гейл.
— Не се харесва. Рийс, мразиш ли ме? Мразиш ли прическата си?
— Не, не, точно обратното. Просто мина дълго време откакто за последен път се погледнах в огледалото и се харесах.
Линда-Гейл подсмръкна съчувствено.
— Имаш нужда от грим.
Серж потупа Рийс по рамото.
— Ще ме накараш и аз да заплача. Позволи ми да ти изсуша косата първо.
Искаше й се да се покаже. Беше прекарала великолепен ден. И й личеше. Разбира се, не трябваше да позволява на Линда-Гейл да я убеждава да си купи блузата, макар да бе в невероятно красиво жълто. Но пък бе дала на продавачката копие от скицата. Беше постъпила по същия начин във всеки магазин, където приятелката й я заведе.
Тя се оказа права — якето наистина отиваше повече на Рийс. Но макар да не струваше милион долара, пак бе ужасно скъпо и просто не можеше да си го позволи.
Великолепната прическа и красивата блуза бяха достатъчни.
Възнамеряваше да се прибере у дома, да се порадва на вида си пред огледалото, да облече новата блуза и да се обади на Броуди, за да го покани на вечеря.
Беше открила чудесни пресни зеленчуци на пазара в Джаксън, както и великолепни миди. Дори намери шафран, който бе ужасно скъп. Но пък щеше да е хубаво да направи пюре от шафран и босилек за мидите. А после бри с див ориз.
Линда-Гейл се наслаждаваше на стоките в бутиците, но Рийс бе потреперила от удоволствие на пазара.
Втурна се нагоре по стълбите, понесла торбите с покупки. Отключи вратата, като си тананикаше и се чувстваше толкова безгрижна, че реши да заключи, след като остави продуктите в кухнята.
— Господи, Рийс, ще се превърнеш в истинско момиче за нула време — извика тя на глас.
После отиде с танцова стъпка до вратата и заключи. Реши, че всичко друго ще почака и първо ще се порадва на отражението си в огледалото.
Заподскача към банята щастливо.
И се вцепени. Лицето й пребледня, мускулите на тялото й се стегнаха, когато се вторачи в огледалото.
Скицата на убитата жена бе залепена на него и я гледаше строго. По стените, пода и малката тоалетка с маркер, яркочервен като кръв, бе написан въпросът:
АЗ ЛИ СЪМ ТОВА?
Рийс се отпусна на пода и се сви на топка.
Вече трябва да си е у дома, помисли си Броуди, като подкара покрай езерото. Колко време й бе нужно, за да си направи нова прическа, по дяволите? Не отговаряше на телефона. Чувстваше се като глупак, тъй като през последния един час й бе звънял четири пъти.
Мамка му, наистина му липсваше. А това беше направо абсурдно. Никога никой не му бе липсвал. При това Рийс я нямаше само от няколко часа. Осем часа и половина. Други дни не я бе виждал много по-дълго от осем часа. Но пък тогава знаеше, че е от другата страна на езерото и може да отиде да я види веднага щом си поиска.
Още не се бе принизил дотам да звъни на мобифона й като мухльо, който не може да изкара един ден без любимата жена, без да й звънне. И без да чуе гласа й.
Щеше да отиде в ресторанта, да се помотае там, да пийне една бира. И да я чака. Небрежно.
Никой нямаше да разбере.
Забеляза колата й на обичайното място и реши, че е извадил късмет. Щеше да се качи при нея и да й каже, че е дошъл в града за… за какво? За хляб.
Имаше ли хляб у дома? Не можеше да си спомни. Е, това беше без значение. Щеше да се придържа към историята си.
Искаше да я види, да усети уханието й. Да я прегърне. Но Рийс не трябваше да узнава, че през последния час бе обикалял нервно из къщата си като изгубено кученце.
Докато паркираше, осъзна, че се бе предал. Измисляше си извинения да дойде в града, за да я види.
А това го караше да се чувства като абсолютен мухльо.
Най-разумното бе да се престори на раздразнен. Намръщи се, изкачи бързо стълбите и потропа по вратата й.
— Броуди е — извика той. — Отвори.
Мина толкова дълго време, преди Рийс да отговори, че намръщената му гримаса се замени с разтревожена.
— Броуди, съжалявам, легнала съм си. Имам главоболие.
Той натисна бравата, но вратата бе здраво заключена.
— Отвори вратата.
— Наистина, започна да ме мъчи мигрена. Просто трябва да поспя. Ще ти се обадя утре.
Звукът на гласа й не му хареса.
— Отвори вратата, Рийс.
— Добре де, добре.
Ключалката изщрака и вратата се отвори.