Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Когато чу какво е станало и как Рива е попаднала в лапите на почитаемата Идит Матераци, Випонд незабавно викна мадмоазел Джейн и я нахока жестоко. Тя излезе от кабинета му разридана от ужас, но вече нищо не можеха да сторят, освен да чакат, докато разберат какво си е наумила старата вещица.
Почитаемата Идит Матераци не обичаше да си губи времето. Тя знаеше, че се готви нещо, свързано с нейната дъщеря. Носеха се слухове за отсъствието й след пътуването до езерото Констанц преди три седмици — включително слухове за таен брак и тайно раждане. Никой от тях обаче не бе по-безумен от самата истина. Почитаемата Идит Матераци прахоса много време и пари, за да изясни истината, но почти не постигна успех, а за нея това бе нетърпимо.
— Добре ли се отнасят с теб? — попита почитаемата Идит Матераци, като потупа дивана до себе си и с топла усмивка кимна на Рива да седне.
Рива се подчини нервно и плахо. Вече имаше достатъчно опит с обществените различия в Мемфис, за да разбере, че става нещо странно — на разликите в ранга се наблягаше тъй упорито, сякаш ги е наложил сам Господ, а пришълците подлежаха на жесток присмех, независимо от своето положение в провинциите. Рива неведнъж бе чувала да разказват за графиня Кару, дошла в Мемфис преди повече от десет години, че си продала свинарника, за да покрие пътните разходи. Както знаеха всички, това бе чудовищна клевета, тъй като в област Кару свинете се смятаха за нечисти животни. Тогава, запита се Рива, докато сядаше, защо една тъй високопоставена дама се отнася към нея толкова мило?
— Най-напред, скъпа моя — каза почитаемата Идит Матераци — съжалявам, че Джейн се е държала с теб толкова грубо. Разбира се, това не я оправдава, но аз бях приятелка на покойната й майка и не мога да си кривя душата: тя беше разглезена, почти винаги постигаше своето. Така е днес, децата получават каквото поискат и сама виждаш резултата. Но това е положението. — Тя въздъхна и погали ръката на Рива. — Искрено съжалявам.
Рива не знаеше какво да каже.
— Да, госпожо.
— Добре — каза почитаемата Идит Матераци, сякаш напълно доволна от отговора. — Сега искам да те помоля за една голяма услуга.
Рива не повярва на ушите си.
— Знаеш, че аз също имам дъщеря — каза печално почитаемата Идит Матераци. — И се тревожа за нея. — Тя се обърна към Рива. — Виждала ли си я?
— Мадмоазел Арбел? Да, госпожо.
— Ах — почитаемата Идит Матераци тихо въздъхна, сякаш сещайки се за някакъв стар спомен. — Толкова е красива, нали?
— Да, госпожо.
Сега почитаемата Идит Матераци хвана ръката на Рива.
— Искам да споделя нещо с теб и в същото време да ти помогна, защото усещам, че имаш добро сърце и една майка може да ти довери тревогите си. Така ли е, Рива?
— Да, госпожо. Надявам се — отговори слисаната девойка.
— И аз така мисля — каза почитаемата Идит Матераци, сякаш бе надникнала в душата на Рива и бе видяла там само добрина и дълбока загриженост за майчинските й чувства. — Трябва да поговорим за неща, които са трудни за мен, но майчината любов стои над гордостта, както несъмнено ще разбереш един ден. — Тя въздъхна. — Моят съпруг ме мрази и прави всичко възможно, за да не се срещам с дъщеря си. Какво мислиш за това?
Очите на Рива се разшириха от изненада.
— Мисля, че е много тъжно, госпожо.
— Така е. Той ми пречи да се срещам с нея и я трови със зли думи за мен. Но не мога да се защитя, защото ако дъщеря ми застане на моя страна срещу маршала, това ще унищожи бъдещето й. Не мога да си го позволя. Затова, Рива, налага се да търпя. Собствената ми дъщеря, която обичам безкрайно, вярва, че съм студена, надменна и не се интересувам от нея. Какво мислиш за това?
— Аз… — Рива се поколеба. — Мисля, че е ужасно за вас.
— Така е. Но ти можеш да ми помогнеш.
Очите на Рива се разшириха още повече, но не й хрумна какво да каже.
— Чух, че си превъзходна компаньонка и ненадмината майсторка в изкуството на разкрасяването.