Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Значи е плужек и педал. Още нещо? Кажи си го, Клей, може да ти олекне.
— Остави го, Ребека. Родителите ти жив ще го изядат. Освен това децата ти ще приличат на него. Малки плужечета.
Линията прекъсна.
Той се изтегна на леглото, загледан в тавана. Гласът й звучеше в ушите му; стана му болно, като си даде сметка колко много му липсва. После телефонът изгърмя и го извади от вцепенението му. Беше Патън Френч от фоайето; пред хотела чакала лимузина. Вечеря с вино. Поне три часа. Трябваше да издържи.
23
Всички участници положиха клетва за конфиденциалност. Раздадени бяха за подписване дебели свитъци с документи, с които адвокатите се задължаваха да опазват тайната на преговорите и споразумението по случая „Дайлофт“. Преди да се разотидат от Ню Йорк, Патън Френч им каза:
— До четирийсет и осем часа вестниците ще гръмнат. От „Фило“ ще изтече информация, за да си вдигнат акциите.
Още на следващата сутрин „Уолстрийт Джърнъл“ излезе със статия, озаглавена: АДВОКАТИ НАЛАГАТ БЪРЗО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА „ДАЙЛОФТ“. Неназованите им източници бяха отлично информирани и словоохотливи. Детайлите бяха точни. За първия етап били заделени 2,5 милиарда долара за обезщетения, като още 1,5 милиарда се пазели в резерв за сериозни случаи и усложнения.
При отварянето на борсата акциите на „Фило“ вървяха по 82 долара, но бързо скочиха на 85. Според един финансов анализатор инвеститорите били облекчени от решението за извънсъдебно споразумение. Така компанията щяла да контролира загубите си. Никакви проточени съдебни дела, никаква заплаха от абсурдни присъди. Адвокатите нямало да създават повече проблеми — ситуация, която неназованите източници описваха като своя победа. Клей следеше новините по телевизията от кабинета си.
Освен това по телефона не спираха да му звънят репортери. В единайсет пристигна представител на „Уолстрийт Джърнъл“, придружен от фотограф. По време на предварителния разговор Клей установи, че журналистът знае за споразумението поне колкото него самия.
— Тия неща няма как да се потулят — каза той. — Ние знаехме и в кой хотел се криете.
Неофициално Клей отговори на всичките му въпроси, после — официално — отказа коментар по случая „Дайлофт“. Разказа му малко за себе си, за шеметното си издигане, само за няколко месеца, от беден обществен защитник до адвокат по групови искове и мултимилионер; за впечатляващата юридическа фирма, която бе успял да изгради, и пр. Докато говореше, вече си представяше статията във вестника — щеше да бъде истинска сензация.
На следващата сутрин я свали от интернет още преди изгрев. Първо видя собственото си лице на един от ония ужасни шаржове, с които се славеше „Джърнъл“, а над него се мъдреше заглавие: КРАЛЯТ НА ИСКОВЕТЕ, ОТ 40 000 ДО 100 000 000 ЗА ШЕСТ МЕСЕЦА. Имаше и подзаглавие: „Кой казва, че правото не било хубаво нещо!“
Статията беше дълга и изцяло посветена на Клей: подробности от биографията му, детството във Вашингтон, баща му, Юридическия факултет; имаше ласкави цитати от Гленда и Джърмейн и коментар от един негов професор, за когото Клей така и не можа да си спомни; накрая завършваше с кратко резюме на делото „Дайлофт“. Най-хубавата част обаче беше едно дълго интервю с Патън Френч, в което „страховитият адвокат по групови искове“ описваше Клей Картър като „най-ярката нова звезда“, като „безстрашен борец за справедливост“ и „сила, с която всички ще свикнат да се съобразяват“. „Корпоративна Америка ще потреперва само при споменаване на името му“ — продължаваха бомбастичните излияния. И, накрая: „Без съмнение, Клей Картър е новокоронясаният крал на груповия иск.“
Той я прочете два пъти от край до край, после я прати по имейла на Ребека с кратка бележка отгоре и отдолу: Ребека, моля те, изчакай! Клей. Изпрати я до апартамента и до офиса й, а после, без много да му мисли, я препрати — без допълнителния надпис — и до офисите на БВХ Груп. Сватбата беше след цял месец.
Когато най-после стигна в офиса, мис Епик му подаде куп телефонни съобщения; половината бяха от негови състуденти от Юридическия факултет, които шеговито го молеха за заеми, а другата половина — от всевъзможни журналисти и репортери. В офиса цареше дори още по-голям хаос от обикновено. Полет, Джона и Родни не бяха на себе си от напрежение, погледите им блуждаеха. Всички техни клиенти държаха да си получат парите още същия ден.
За късмет йейлският клон, под ръководството на блестящия Оскар Мълрони, се зае със задачата да състави план за оцеляване до деня на подписване на споразумението. Клей премести Мълрони в отделен кабинет на същия етаж, удвои заплатата му и го остави да се разправя с цялата бъркотия.