Жените на Цезар (Част II: Весталките)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жените на Цезар (Част II: Весталките)». Краткое содержание книги:
— Е, това се казва добро начало на политическата година! — отбеляза с ирония Цезар, докато наместваше тогата си в центъра на храма.
— Това е позорно начало на политическата година! — тросна се Силан, който от стреса дори бе забравил болките в стомаха си. — Ликтори, заповядвам ви да сложите край на безредиците!
— Глупости! — ядоса се Цезар. — Милицията вече действа, бях достатъчно предвидлив да я повикам още щом забелязах заплашителните физиономии сред присъстващите. Като се има предвид, че не сме на рострата, а в храма, страстите скоро ще се успокоят.
— Това е твое дело, Цезаре! — обвини го Бибул.
— То човек като те слуша, Бълха, всичко е мое дело.
— Ще престанете ли! — надвика ги Силан. — Свиквам Сената на заседание и искам да се установи ред!
— Не е ли по-добре да се позовеш на Сенатус Консултум Ултимум, Силане? — заяде се Метел Непот. — Най-добре ще е, щом площадът се усмири, да ме оставиш да си свърша работата в народното събрание.
— Тишина! — опита се да извика Силан. — При действащия Сенатус Консултум Ултимум и в качеството си на консул, държащ фасциите, ще наложа всички мерки, които сметна за необходими за защитата на римската република! — Изведнъж стомахът го сви и му се прииска столът да е до него. Робът му веднага хукна да го търси пред храма. Когато му го донесоха и разтвориха, Силан тежко приседна и едва не припадна.
— Назначени отци, ще сложа край на тази долна история още сега! Марк Калпурний Бибул, давам ти думата. Можеш ли спокойно да обясниш смисъла на забележката, която преди малко отправи по адрес на Гай Юлий Цезар?
— Няма какво да обяснявам, Децим Силан, всичко е очевидно — рече Бибул и посочи тъмния оток, който се бе образувал на лявата му буза. — Обвинявам Гай Цезар и Квинт Метел Непот в подстрекателство към публично насилие на Форума! Кой друг може да спечели от събитията на Форума? Кой друг би искал да види държавата обзета от хаос? В ползата на чии интереси са подобни събития?
— Бибул е напълно прав! — намеси се Катон, който до такава степен беше обсебен от случилото се, че дори забрави за собствения си принцип да назовава хората с първите им две имена. — Кой би могъл да спечели нещо от всичко това? Кой има интерес от това Форумът да се удави в кръв? Връщаме се в добрите стари времена на Гай Гракх, Ливий Друз и гнусния демагог Сатурнин! Вие и двамата сте слуги на Помпей!
От всички страни се дочуха възгласи на възмущение, защото сред стотината сенатори, присъстващи в храма, никой не беше подкрепил Цезар при онова съдбовно гласуване в Сената, довело до осъждането на петимата заговорници.
— Нито народният трибун Непот, нито аз, градският претор, бихме могли да спечелим каквото и да е от прояви на насилие — защити се Цезар. — Нито пък познаваме лицата, започнали да хвърлят камъни по нас. — Цезар иронично изгледа Марк Бибул. — Ако заседанието, което бях свикал, Бълха, беше протекло мирно и спокойно, изходът щеше да бъде изцяло в полза на Непот. Ти наистина ли смяташ, че гражданите, които днес бяха дошли на площада, ще оставят на Хибрида легионите, които би трябвало да командва Помпей? Насилието започна едва когато Катон и Терм наложиха своето вето. Да използваш правото си на вето, за да забраниш на римските граждани да обсъждат един законопроект, е грубо погазване на основните права, които римският народ притежава! Не мога да обвинявам народа за това, че даде воля на своя гняв! От няколко месеца вече става ясно, че гражданите са лишени, от каквито и да е права!
— Като говорим за права, всеки народен трибун е в правото си да налага вето — възрази Катон.
— Що за глупак си ти, Катоне! — разгневи се Цезар. — Защо Сула навремето отне правото на вето на такива като теб? Защото ветото не е било създадено, с цел да защитава интересите на малцинството, командващо в Сената! С всяко ново вето, което налагаш, ти обиждаш хилядите граждани, събрали се на Форума, отнемайки им правото да изслушат — мирно и тихо — законите, които им се предлагат, и да гласуват — мирно и тихо — по един или друг начин!
— Мирно и тихо? Мирно и тихо? Не беше моето вето, което наруши мира, Цезаре, а твоите яки момчета!
— Аз не бих си омърсил ръцете с подобна измет!
— Не ти е трябвало! Достатъчно е било да спуснеш нужните разпореждания.