Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
— Били са ги — казвам.
— И са гладували — гневно отвръща госпожа Лоусън, докато поставя инжекция на една жена, вече внесена в пещерата. — И са изтезавани.
Жената е една от многото, потокът няма край. Повечето спасени са в шок, не говорят, взират се в мен с най-ужасяващото мълчание на света, опират се на рамото ми без думи, по ръцете и лицата им има белези от изгаряния, стари, нелекувани възпалени рани, подути очи, не са яли от дни, дни и дни.
— Той го е сторил — казвам сама на себе си. — Той е сторил това.
— Дръж се, моето момиче — вика ми госпожа Лоусън. Изхвърчаме от пещерата с ръце, пълни с превръзки, но те далеч не достигат. Госпожа Брайтуейт бясно ми маха. Дръпва превръзки от мен, светкавично превързва крака на една пищяща жена на земята.
— Джефърсов корен — кресва.
— Не съм донесла — отвръщам.
— Ами бягай да донесеш, мътните те взели!
Връщам се в пещерата, снова между разтревожени лечителни, помощнички и фалшиви войници, клекнали до ранените, пръснати са навсякъде — по пътя, в каруците, навсякъде. Ранените не са само жени. Има мъже затворници, съсипани от глад, пребити. Виждам хора от лагера, очевидно ранени в днешната схватка, лицето на Уилф е изгорено от едната страна и върху раната е залепен пластир, но той не спира да помага при пренасянето на пациентите и носилките в лагера.
Втурвам се пак в пещерата, грабвам още превръзки и Джефърсов корен и се връщам в касапницата за стотен път. Пресичам лагера и тръгвам нагоре по пътя, откъдето се задават още хора.
Спирам за секунда и оглеждам новите лица, преди да се затичам пак към госпожа Брейтуейт.
Госпожа Койл още я няма.
Няма го и Лий.
— Ами той обикаляше из най-опасните места — казва ми госпожа Надари, докато й помагам да изправим една упоена с Джефърсов корен жена на крака. — Търсеше някого сякаш.
— Майка си и сестра си — казвам и поемам тежестта на жената на рамото си.
— Не успяхме да отведем всички — отвръща госпожа Надари. — В една от сградите бомбата изобщо не избухна…
— Шавон! — чувам от далечината.
Извръщам се, сърцето ми бие лудо, вълнувам се повече, отколкото съм очаквала, усмивката се появява на лицето ми.
— Намерил ги е!
Но в следващия миг виждам, че греша.
— Шавон? — вика Лий и изтичва сред дърветата до пътя, униформата е почерняла на ръката и рамото му, лицето му е покрито с пепел, очите му бясно търсят, насам, натам, оглежда всички хора наоколо, крачи сред тях. — Мамо?
— Бягай — казва ми госпожа Надари. — Иди да видиш дали е ранен.
Оставям ранената жена в ръцете й и хуквам към Лий, не обръщам внимание на това, че лечителките от всички страни викат името ми.
— Лий! — повиквам го.
— Виола? — вижда ме. — Тук ли са? Знаеш ли дали са тук?
— Ранен ли си? — хващам го, опипвам почернелия ръкав, гледам ръцете му. — Изгорил си се.
— Имаше пожари — казва той и аз се взирам право в очите му. Той ме гледа, но не ме вижда, вижда онова, което е видял в затворите, вижда пламъците и онова, което изгаря в тях, вижда намерените затворници, вижда пазачите, които е трябвало да убие.
Но не вижда нито сестра си, нито майка си.
— Тук ли са? — моли ме. — Кажи ми, че са тук.
— Аз не ги познавам — отвръщам тихо.
Лий се втренчва в мен със зяпнала уста, диша тежко, грапаво, плитко, защото е нагълтал много дим. — Беше… — казва. — О, Господи, Боже мой, Виола, там беше… — гледа нагоре и край мен, някъде над рамото ми. — Трябва да ги намеря. Трябва да са тук някъде.
Подминава ме.
— Шавон? Мамо?
Не мога да се въздържа и извиквам след него:
— Лий? А видя ли Тод?
Но той се отдалечава, препъва се нататък.
— Виола! — чувам и разбирам, че друга лечителка ме вика на помощ.
Но после глас зад мен казва:
— Госпожа Койл!
Обръщам се и вдигам очи. На високото се е появила госпожа Койл, язди кон, слиза колкото е възможно по-бързо по ронещите се камъни. Зад нея на седлото има още някой, някой, завързан за кръста й, за да не падне. Пронизва ме надежда. Може да е Шавон. Или майката на Лий.
(или може да е той, може да е той, може да е…)