Въпросът и Възражението

Спирам мисълта си. Поемам дълбоко дъх. Просто продължавам да крача.

Заобикалям постройката от задната страна, а там до стената сме подпрели няколко неизползвани колони, покрили сме ги и те са образували хралупа.

— Можеш вече, да излезеш — казвам.

Цяла минута никакъв звук, после шумолене и навън се измъква номер 1017, счупената ръка е пристегната и нагласена в преметната през врата му превръзка, направена от една моя стара риза. По-кльощав е от когато и да било, по бялата кожа още пълзи червенина от счупеното място, но вече и тя започва да избледнява.

— Откраднах ти малко обезболяващи — казвам и ги измъквам от джоба си.

Той ги грабва рязко и издрасква дланта ми.

— Я внимавай! — казвам през стиснати зъби. — Да не искаш да те отведат и да сторят с теб онова, което правят с осакатените диваци, а?

От него блъвва Шум, с който аз малко по малко свиквам, образът е все един и същ, той стои изправен над мен с пушка, удря ме с приклада, удря и удря, а аз го моля да спре, но той не спира, докато не счупва моята ръка.

— Ясно? — казвам. — Както кажеш.

С домашното животинче ли си играеш? — Дейви заобикаля постройката и се обляга нехайно на стената със скръстени ръце. — Нали знаеш, че когато конете си счупят крак, ги застрелват.

— Той не е кон.

— Нее — проточва Дейви. — Той е овца.

Изпуфтявам.

— Благодаря ти, че не ме издаде на татко си.

Дейви свива рамене.

— Все едно ми е, кретенче, само гледай да не се издъниш и да ни лишат от наградата.

1017 изцъква мръсно и към двама ни, но най-вече към мен.

— Във всеки случай, той не ми изглежда много благодарен — обажда се Дейви.

— Е, аз вече два пъти му спасявам живота — поглеждам номер 1017, поглеждам го право в очите, които никога не ме изпускат, които търсят да срещнат моите очи. — Стига вече, трети път няма да има.

— Ти само така си говориш — отбелязва Дейви, — но всички знаем, че ще го спасяваш още толкова пъти, колкото се наложи — кимва към 1017. — Ти спасяваш всички, дори и такива като него — очите му се разширяват подигравателно. — Това е, щото си добър!

— Млъквай.

Но той се засмива и ни обръща гръб, а 1017 просто ме гледа ли, гледа.

А аз го гледам в отговор.

Аз го спасих.

(спасих го заради нея)

(ако тя беше тук, щеше да види, да ме види как го спасявам)

(ако беше тук)

(но нея я няма)

Стисвам юмруци и насила трябва да си наложа да ги отпусна отново.