Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Спомням си как в Прентистаун от къщата му се разнасяха непрестанни мантри, колко остър и страшен звучеше Шумът му в сравнение с този на останалите, колко много приличаше на…
На оръжие.
— Какво е Кръгът? — питам.
— Той е съдбата ти, Тод Хюит. Кръгът е затворена система. От него няма излизане, по-лесно е, ако изобщо не се бориш.
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
Но този път в гласа му е преплетен и моят глас.
— На толкова неща имам да те уча, че нямам търпение да започна — казва Кметът и излиза от помещението, без да ми каже дори „лека нощ“.
Обикалям край стените на камбанарията, взирам се към водопадите на запад, към хълма на юг, към хълмовете на манастира на изток — постройката не може да се види от тук. Виждам само Ню Прентистаун, прибрал се по домовете си, свит на топло пред падащата ледена нощ.
Тя е някъде там.
Мина месец, а тя не дойде.
Мина месец, а…
(млъквай)
(затваряй си ш… мрънкаща уста)
Пак закрачвам.
Сега отворите са покрити със стъкла, имаме си и печка, която ни топли през есенните нощи. Имаме и още одеяла, имаме и лампа, и няколко разрешени книги, които кметът Леджър си чете.
— Ама още си е затвор, как смяташ? — казва той зад гърба ми с пълна уста. — Човек би си помислил, че той трябваше поне теб вече да те е преместил на някое по-добро място.
— Много ми се иска да разбера защо всички смятат, че им е позволено да четат Шума ми през цялото време — казвам, без да обръщам глава.
— Той просто иска да те държи далеч от града — продължава той, довършвайки яденето, тъй като порциите ни вече са два пъти по-малки от онова, което получавахме в началото. — Далеч от слуховете.
— Какви слухове? — питам небрежно, сякаш не ме интересува.
— О, слуховете за невероятните способности на нашия Кмет да контролира хорските умове. Слухове за оръжие, изковано от Шум. Слухове, които без съмнение твърдят, че той може и да лети.
Не го поглеждам и държа Шума си тих.
Аз съм Кръгът, помислям.
И веднага спирам.
Първата избухва след полунощ.
Бум!
Подскачам леко, но не ставам.
— Къде мислиш, че е? — пита кметът Леджър също без да става.
— Някъде на изток — казвам и се вглеждам в мрака. — Някой хранителен склад, може би.
Чакаме втората. Винаги има втора. Докато войниците тичат към първата, Възражението се възползва и…
Бум!
— Ето я — казва кметът Леджър, сяда на дюшека и се взира навън. Аз също ставам.
— Мътните да го вземат — казва той.
Какво? — заставам до него.
— Мисля, че е пречиствателната станция нагоре по реката.
— Това какво означава?
— Означава, че вече ще трябва да преваряваме всяка тъпа чаша, която…
БУМ!
Ярък блясък кара мен и кмета Леджър да се свием и да се дръпнем от прозореца. Стъклото потреперва в рамката си.
Всички светлини в Ню Прентистаун угасват.
— Електроцентралата — казва кметът Леджър невярващо. — Но тя и за минута не остава без охрана. Как са се добрали?
— Не знам — стомахът ми се свива. — Но тая работа няма да остане ненаказана.
Кметът Леджър прокарва уморено ръка по лицето си, а после чуваме сирените и крясъците на войниците. Той поклаща глава.
— Не знам какво си мислят, че ще постиг…
БУМ!
БУМ!
БУМ!
БУМ!
БУМ!
Пет страхотни експлозии, бързо една след друга, разтърсват камбанарията, ние с кмета Леджър падаме на пода, няколко от прозорците ни се пръсват и ни засипват с късчета стъкло и стъклен прах.
Виждаме как небето пламва.
Небето на запад.
Облак пламъци и дим се издига над затворите подобно на великан, стъпил и навел се към реката.
Кметът Леджър диша тежко.
— Направиха го — казва едва-едва. — Наистина го направиха.
Наистина го направиха, мисля.
Започнаха войната си.
А аз не мога да спра…
Не мога да спра да мисля…
Дали тя не идва за мен?
25
Нощта, в която се случва
Виола
— Имам нужда от помощта ти — казва госпожа Лоусън, застанала на вратата на кухнята.