Въпросът и Възражението
- Автор: Несс Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Въпросът и Възражението». Краткое содержание книги:
Което си е така и в буквалния смисъл. Армията нападна към края на жътвата, така че събрана храна по фермите има, но по другите селища не останаха хора, които да я докарат в Хейвън, да не забравяме и Възражението с техните бомби и нападенията над складовете. За една нощ беше изнесено всичкото зърно от един от най-големите хамбари, работата беше свършена така професионално и незабелязано, че стана сто процента ясно, че както в града, така и вътре в самата армия има хора, които помагат на госпожа Койл.
А този извод докара само лоши последици и за града, и за армията.
Вечерният час се измести още по-рано през последните две седмици, никой не може да излиза след мръкнало, освен някои патрули. На квадратния площад пред катедралата всеки ден пламтят клади, горят се книги, вещи на хора, за които беше доказано, че помагат на Възражението, униформи на лечителки — тях ги донесоха от последния дом на изцелението, който Кметът затвори. На практика никой вече не взема лека, освен най-приближените на Кмета: господин Морган, господин О’Хеър, господин Тейт, господин Хамър, все мъже от стария Прентистаун, с години живели заедно. Въпрос на лоялност, предполагам.
На нас с Дейви така и не ни дадоха от лека, така че нямаше и какво да ни отнемат.
— Може би това ще е наградата — говори Дейви, докато яздим. — Може би той ще ни донесе малко лек от мазето и най-после ще разберем какво е да нямаме Шум.
Нашата награда, мисля си. Ние.
Прокарвам ръка по шията на Ангарад, която тръпне от студ.
— Почти стигнахме у дома, момичето ми — прошепвам. — Хубав, топъл обор.
Топъл, мисли тя. Момче Жребче.
— Ангарад — казвам й в отговор.
Конете не са домашни любимци, а и са на ръба на нервна криза през повечето време, но аз вече научих, че ако се държиш добре с тях, те те опознават истински.
Момче Жребче мисли отново тя за мен, сякаш съм част от табуна й.
— Може би наградата са жени! — произнася внезапно Дейви. — Ами да! Може би той ще ни прати няколко женички и най-после ще направим от тебе истински мъж!
— Млъквай — казвам, но изобщо не се ядосвам. Така като се замисля, май не сме се карали от доста време.
Изглежда сме свикнали вече един с друг.
Отдавна не сме виждали жени. След като падна радиокулата, отново им беше забранено да напускат общежитията, излизаха само онези, които работеха на полето и сееха зърното за догодина, охранявани от множество войници. Сега съпрузите, бащите и синовете могат да ги посещават веднъж в седмицата.
Чуваме Истории за жените и войниците, чуваме разкази за войници, нахълтвали нощем в общежитията, чуваме за ужасни дела, при които виновните останали ненаказани.
Дори не мисля за жените по затворите, затворите, които виждам само от върха на камбанарията, група сгради, струпани на запад от града близо до мястото, където водопадът се излива в реката. Кой знае какво се случва вътре. Толкова са далеч, никой не ги вижда, освен войниците, които ги охраняват.
Точно както никой, освен нас, не вижда диваците.
— Божичко, Тод — казва Дейви, — такъв Шум вдигаш с цялото това мислене.
Тоя тип реплики на Дейви съм се научил да ги пропускам край ушите си. Само дето този път той ме нарича Тод.
Оставяме конете в обор, недалеч от катедралата. Дейви ме изпраща до портата, нищо че вече нямам нужда от охрана.
Защото къде бих могъл да отида?
Влизам и чувам:
— Тод?
Кметът ме чака.
— Да, сър? — отвръщам.
— Учтив както винаги — той ми се усмихва и тръгва към мен, ботушите му тропат по мраморния под. — Напоследък ми изглеждаш по-добре, по-спокоен някак — спира на метър от мен. — Правиш ли упражнението, което ти показах?
Кво?
— Какво си ми показал?
Той въздъхва. После…
Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз.
Притискам с длан главата си отстрани.
— Как го правиш?
— Шумът може да бъде използван, Тод — казва той. — При достатъчна самодисциплина. А първата стъпка е да започнеш да правиш упражнението.
— Аз Съм Кръгът И Кръгът Съм Аз?
— Това е начин да центрираш самия себе си — кимва той. — Подреждаш Шума си, слагаш му юзди, контролираш го, а мъж, който може да контролира Шума си, е мъж с голямо предимство пред другите мъже.