Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Идва — съобщих аз, без да откъсвам очи от шпионката.
Тревън запали двигателя. Продължавах да наблюдавам Кей. Косата й беше завързана отзад на опашка и носеше изрязани шорти, бяла тениска и тъмносин мъхест суичър с цип. През лявото й рамо висеше обемиста кожена чанта. Красиво хлапе, още по-хубаво на живо, отколкото на снимките, които бях видял. Дългокрако, добре сложено, с широка, самоуверена походка. Момиче, което знаеше къде отива и как да стигне там и което нямаше да позволи на никого да му се изпречи на пътя.
Е, не беше взела предвид нас. Но с малко късмет ние щяхме да сме само неравност по пътя й, за кратко усетена и бързо забравена.
Видях я да подминава Харолд Уей. Там беше Ларисън, който тичаше по улицата, за да излезе точно зад нея.
— Давай! — наредих на Тревън.
Той превключи на задна, завъртя волана надясно и се върна чак до тротоара отстрани на улицата — по същество, половината от двустепенно обръщане. Не прекалено бързо, не прекалено внезапно — просто някой излизаше на заден от паркинга на мотела, за да потегли на юг по Ла Бейг. Тревън спря точно в мига, в който Ларисън настигна Кей. Тя може би чу приближаването му, може би някаква атавистична част от мозъка й усети излъчващата се от него опасност. А може би и двете. Така или иначе, момичето понечи да се обърне. Късно.
Ларисън ловко я удари с длан отстрани на шията. Понякога наричан „раменно зашеметяване“, този удар е предназначен да прекъсне мрежата от нервни влакна на брахиалния плексус или, в зависимост от мястото му, каротидния синус. Така или иначе, резултатът е временна загуба на координация, безсъзнание или, ако ударът е достатъчно силен и точен, дори смърт.
Ванът спря. Кей се олюля и Ларисън я подхвана с една ръка. Отдръпнах се от шпионката, отворих задната врата и поех момичето от него. Вмъкнахме Кей във вана и след две секунди вратата вече беше затворена. Тревън потегли на юг, плавно увеличи скоростта и зави надясно по Сънсет, толкова спокойно и благопристойно, че дори не забрави да даде мигач.
Кей не беше изгубила напълно съзнание, бе само зашеметена. Смъкнахме чантата от рамото й, завързахме китките зад гърба й със свински опашки, сложихме я да седне облегната на дясната стена. Приклекнах пред нея и бързо я претърсих. Нищо. Целият й багаж трябваше да е в чантата. Ларисън се зае да я прерови. Щеше да изключи джиесема й и да се увери, че няма проследяващи устройства. Едва ли имаше, но Хортън може и да бе взел мерки с надеждата при необходимост да я защити.
Погледнах я в очите и видях, че идва на себе си. Не се налагаше да правим нищо, за да я освестим.
След малко тя усилено запримигва, огледа се наоколо, после насочи вниманието си към мене.
— Кои сте вие? Какво правите?
— Отвличаме те. — Нарочно използвах тази дума, за да я схване ясно и да проумее непосредствения й смисъл, въпреки обърканото си състояние. — Не се шегуваме. Отнася се за баща ти. Полковник Хортън. Разбираш ли?
— Баща… какво е направил? Какво става, по дяволите?
— Няма значение какво е направил. Достатъчно е да знаеш, че ни дължи нещо и че те използваме, за да си го вземем. Разбираш ли?
Кей погледна Ларисън и отново се обърна към мен. Видях, че изведнъж силно се е изплашила. Тя не отговори. Осъзнах, че е излишно да й показвам труповете на пратените от баща й наемници. И така вече умираше от страх.
— Сега ще те снимаме — осведомих я. — И ще пратим снимката на баща ти.
Ларисън ми подаде днешен „Лос Анджелис Таймс“, който сутринта бяхме отмъкнали от един вход на път за мотела. Разтворих го в скута й. Ларисън се приближи и направи няколко снимки с джиесема й. Щяхме да пратим доказателството на Хортън от телефона на дъщеря му. Това щеше да засили внушението, че тя е изцяло под наш контрол, а и собствените ни телефони щяха да останат чисти.
Взех вестника от нея и го захвърлих настрани.
— Ще се постараем всичко да мине гладко, но има два начина да пострадаш. Първо, ако баща ти не направи каквото искаме. И второ, ако ти не правиш каквото искаме.
Кей дишаше тежко. Знаех, че се бори с паниката си. Бореше се добре. За което си спечели моето уважение. А с уважението дойде и внезапна и изненадваща доза отвращение от самия мен.
Сподавих това чувство. По-късно щях да се справя с емоционалните последици. Както винаги досега.
Погледнах я в очите.
— Безпокоиш се, че показваме лицата си пред тебе, нали?