Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— А не си ли любопитен? — попита тя.
— Просто е нервен, сестричке? — обади се Бел и я прегърна. — А може и да не му се наложи да краде.
Бисе се помъчи да сподави раздразнението си от Валентин и Бел, които не схващаха проблема. Когато минаха край една будка за вестници, тя грабна един български вестник и подхвърли един долар на продавача, заедно с троснато „мерси“.
Ръката на Валентин докосна ръката на Бел. Мъничък знак на успокоение, че са заедно. Никой от тях не се забавляваше, но това беше цената на играта, която бяха избрали. Това не беше най-лошото нещо, което трябваше да направят, нито пък най-неприятното. Просто ежедневната досада — да слушат как Бисе възкресява сцени от живот, който може би бяха живели, да им се припомня за фалшивите спомени, които мадам Вилрой бе съчинила, за да запълни празнините в главите на Бисе и Кристиан. Спомени за съвместно детство, което никога не бе съществувало.
По пътя нататък Кристиан си даде обещание. Днес няма да крада. Днес, поне веднъж, няма да се поддам на този отвратителен навик. Но той знаеше, че невинаги може да устои. Понякога се питаше дали няма да е по-добре просто да се предаде. Спортът би трябвало да доставя удоволствие, помисли си. Но както винаги, бързо забрави тези мисли. Трябваше да победи. Днес щеше да има скаути за националния отбор. А това беше единственият известен му начин да се спаси от бедността и мизерията. Освен това, ако ставаше въпрос за удоволствие, просто щеше да зареже спорта и да се хване с писането.
Още веднъж Кристиан щеше да се състезава с Конър Вирт. Докато плувците се подготвяха край блокчетата за старта на 400 метра бътерфлай, правеха упражнения за разтягане и нагласяха плувните си шапки, Кристиан се приближи към Конър.
Конър вдигна очи.
— Здрасти. Поздравления за турнира по тенис. Разбрах, че си се класирал за щатското първенство.
— Благодаря — отвърна Кристиан.
— Тази година направо разбиваш всички, а?
В този момент спикерът заговори по високоговорителя: „… до блокче номер пет Конър Вирт, големият фаворит за спечелване на състезанието, се подготвя за следващата си победа в Марлоу.“ Конър се усмихна и помаха на родителите си.
Кристиан усети някакво стягане в гърдите. Спикерът дори не ме спомена. Дали го чуха скаутите? Обърна се да си върви, но тежестта на страха го притисна толкова силно, че му прилоша и дори не чу, когато говорителят изброи звездните му плувни постижения.
Когато Конър се наведе напред за загрявка, Кристиан го потупа приятелски по гърба, точно зад белите дробове, и му пожела успех.
Едва когато финишира, Кристиан осъзна какво е направил. Стигна пръв финала, но когато излезе от водата, забеляза, че никой не го гледа. Един спасител скочи в басейна. От трибуните тичаха родители. Останалите плувци завършваха един след друг и на свой ред разбираха какво се е случило. Конър Вирт едва не се бе удавил. В бързината Кристиан бе отнел твърде много от капацитета на дробовете му. Бе предположил, че той просто ще плува по-бавно. Но Конър бе припаднал, преди да осъзнае, че въздухът не му стига.
Родителите му бяха толкова уплашени, че не го пуснаха на училище няколко дни. Мисис Вирт направо се поболя от притеснение. Но тя имаше обяснение. За мисис Вирт светът бе логично място, с логична причина за всичко случващо се. Не се допускаше нищо необяснимо. Затова подложи сина си на поредица медицински прегледи и тестове, за да се открие проблема, причинил инцидента. Приятелите на Конър ходеха у тях да го видят на групи от по трима-четирима. Всеки носеше дребен подарък, най-добри пожелания и клюки от училище.
Не отиде единствено Кристиан, който предпочете да се скрие вкъщи с Бъди — единственият му истински приятел. Няколко часа след състезанието по плуване Кристиан седеше с кръстосани крака върху затворения капак на водния си ковчег. Бъди седеше до него, опитвайки се да го развесели, но Кристиан не помръдна, увесил глава, с отпуснати рамене. Дори не забеляза кога влезе мадам Вилрой и застана в средата на стаята. След няколко минути той усети, че е там, без да вдига поглед.
— Ужасно съжалявам — рече.