Персевал, или Разказ за Граала

Отвъд реката бил издигнат [7232] един невероятен замък, изцяло е хубав дялан камък и толкоз здраво укрепен, че никъде до тоя ден [7236] такъв градеж не бил познат. А на една скала — палат, иззидан само с мрамор сив, неописуемо красив. [7240] Покрай прозорците, които били петстотин, любопитни жени (все млади и красиви, все гиздави и приветливи [7244] и всички в хубави премени, във разнобагрени сатени или в коприни златоткани) били отрано там събрани [7248] и гледали ту към реката, ту към лозята и нивята. А редом с тях моми седели с лица невероятно бели, [7252] с коси разкошно разпилени като на висши, съвършени създания, с тела изящни, накратко казано — прекрасни! [7256] И всичко, гледано отвън, било като във чуден сън145. А в същия момент Говен, от лошата мома следен, [7260] пристигнал близо до реката. Тя слязла бързо на земята и лодка някаква видяла, която вързана стояла [7264] с въже за близката скала. Във нея имало весла, на камъка се виждал ключът, със който могат да отключат [7268] един катанец много здрав. Девойката със злия нрав петнистия си кон въвела и място в лодката заела, [7272] а после рекла на Говен: — Със коня качвай се при мен (кон ли — по-скоро магарица по-кльощава от кукувица). [7276] Въжето отвържи, защото ще те споходи скоро злото, ако не минеш през реката или пък нейде из полята [7280] ако не смогнеш да избягаш. — Каква опасност го налага? — Не виждаш ли? Да бе видял, не би се толкова мотал [7284] и незабавно би се скрил. Говен главата си извил и забелязал чак тогава, че конник млад се приближава, [7288] и казал: — Мога ли да знам кой идва с моя кон насам? Та аз веднага го познах. Нали от този кон аз бях [7292] лишен на сутринта. Отне го раненият, а тъкмо него аз изцерих от тежки рани. — Дано свети Мартен ми стане [7296] свидетел, че се радвам много да ти го кажа. Но ей богу не бих го сторила, да знаех, че във момента не витае [7300] над теб една беда голяма. Сеньор, лъжа изобщо няма в това, което казвам аз: изпраща го Грегориас, [7304] че негов племенник е той и трябва с теб да влезе в бой, да вземе твоята глава, а щом се върне, на тава [7308] във дар да му я предаде. Сега не виждаш ли къде ще стигнеш, щом се противиш и в лодката не се качиш?146 [7312] — Не, аз ще го изчакам тук. — Да се опита някой друг да те разубеди! Не смятам от твоя план да те отмятам. [7316] Когато коня си пришпориш и два-три кръга с него сториш, въртейки меча страховито, онези там жени, които [7320] ти забеляза, че стоят в палата, те ще оценят нечуваното ти умение да изтърпяваш поражение. [7324] Аз виждам, че не се страхуваш. — Навярно скъпо ще ми струва това — отвърнал й Говен. — Но аз на всичко съм решен: [7328] ще взема коня, той е мой, ако е нужно, даже с бой с нахалника ще се разправя. Говен видял едва тогава, [7332] че племенникът на крадеца лети към него на жребеца. На стремената стъпил здраво Говен, но стремето отляво [7336] се счупило на две парчета, а пък и крантата проклета не мърдала. Как да подкара една дръглива кранта стара? [7340] От отчаяние обзет, Говен си рекъл: — Лош късмет! Борбата няма да е лесна. Как с подвиг рицарски да блесна [7344] на каруцарски, мършав кон? А другият на вихрогон дошъл и към Говен замахнал със копието си, но ахнал [7348] от изненада, щом видял, че само дръжката държал, а във Говеновия щит железен връх стърчал забит. [7452] Говен примерил се и сварил над щита тъй да го удари, че здравия му шлем пробил и на брега го повалил. [7356] Приключил схватката победно, Говен жребеца си възседнал с такава радост във душата, каквато рядко е позната. [7360] Тъй свършил боят. След това Говен, щастлив, извил глава към лодката, ала в реката — ни лодката, нито момата. [7364] Той изненадан бил безкрайно, че е изчезнала незнайно кога и във каква посока девойката така жестока147. [7368]