Изчезналата Библиотека

Тревогата на Джейсън обаче не намаля.

- Но те знаят кой си ти, татко.

Още докато последната дума излизаше от устните му, Джейсън замръзна. Бе допуснал огромна грешка. Правилата, които се очакваше да следва, докато говореше със Секретаря, бяха ясно установени и в никакъв случай не се нарушаваха. Досега никога не се беше обърквал.

Отговорът на Юън Уестърбърг беше леден. Внезапната му студенина бе дори по-ужасяваща от обичайната му овладяност.

- Кога съм ти казвал, че можеш да ме наричаш така?

Думите бяха не толкова въпрос, колкото напомняне.

Заплашително напомняне.

Джейсън Уестърбърг си бе проправил път до върховете на активната част на Съвета и дори си бе извоювал място сред избраната група от „Приятели“ на Секретаря, най-близките му помощници, точно защото никога не си позволяваше да мисли за Секретаря като за свой баща. Само като за работодател. Роднинската им връзка нямаше значение, единствено работата му. Поддържаха връзка, която бе изцяло професионална, като и двамата - особено бащата -предпочитаха нещата да си останат такива. Така беше, откакто Джейсън порасна, и беше наясно, че ще е така до смъртта му.

- Извинете, сър - опита се да възвърне самообладанието си Джейсън. - Но все едно, бях прав. Обществото знае кой сте, а вече е известно и на Емили Уес, жената, която обучават за новия им Пазител.

- Не позволявай такива неща да те безпокоят, Джейсън - отговори Секретарят. Фактът, че използва личното му име, изненада сина - случваше се съвсем рядко. Разликата от ледения тон отпреди миг бе повече от очевидна. Беше най-голямата демонстрация на привързаност, която можеше да прояви Юън Уестърбърг, и сега я предлагаше, за да успокои тревогата му. - Може да са узнали нещо за нас, но ние научихме нещо значително по-важно за тях. Дори сега проследяваме всички подробности от живота на Антун. Общата информация, с която разполагахме преди, показваше, че е възможно да е Библиотекар, но не категорично. Сега, с новия материал от разговора им, съм уверен, че ще пробием прикритието му и ще открием до голяма степен повече.

Секретарят замълча.

- Той видя ли те?

- Не.

- Внимавай да не те види. По-добре да не подозира, че знаем нещо за него, преди да сме направили по-пълна проверка. Тогава можеш... - направи пауза, за да подчертае двойственото значение на следващите си думи - ... да го подканиш да сподели с теб какво знае. Разказът му пред Уес беше прекалено сдържан. Знае повече и може да ни отведе до колегите си от Обществото. Остави другите екипи в Кайро да го държат под око, докато събираме информация за него. Ще се върнеш, когато настъпи моментът да убедиш Антун да ни съдейства.

- А дотогава? - попита Джейсън и погледна през малкия площад към другия Приятел. Знаеше, че няма просто да седят и да чакат, докато трае проучването.