Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
- Виг двамата ще останете с основния ни обект. Доктор Уес вече разбра каква ще е следващата й спирка в малката церемония по посвещаване, измислена от Пазителя. Не я изпускайте от поглед.
- Самолетът й за Истанбул излита след по-малко от час - отвърна Джейсън. - Нашият частен хеликоптер ще я изпревари с двайсет минути. Вече съм уредил да ни посрещнат на летището. Ще разполагам с четирима души там, ако имам нужда от тях.
- Вземи всичко необходимо - отговори Секретарят. - В игричката, устроена от Пазителя на кандидат-апостола, не е възможно да са останали много стъпки.
Джейсън възприе с готовност тази мисъл. Колкото по-скоро приключеше игричката, толкова по-скоро напълно можеха да извадят Емили Уес от картинката. Вместо нова заплаха, тази жена можеше да се окаже двоен дар за Съвета. Емили Уес щеше да ги отведе до библиотеката и чрез смъртта си щеше да направи така, че работата им във Вашингтон да остане неразкрита. Щяха да се сдобият с колекцията, както и с последната световна суперсила.
Адреналинът на Джейсън се вдигна при самата мисъл за властта, която ги очакваше.
От другата страна на Атлантика Секретарят почувства възбудата на сина си.
- Не допускай да загубиш фокуса си, Джейсън. Още малко търпение. Емили Уес ще ни покаже вратата към това, което е в центъра на вниманието ни от тринайсет века. И след като го стори, тогава, сине, можеш да направиш това, което трябва, за да се погрижиш през тази врата да минем ние, а не тя.
ГЛАВА 71
Истанбул - 16.55 ч. местно време (по Гринуич + 2)
Колелата на самолета на Емили докоснаха земята на летище „Ататюрк“ в Истанбул в 16.55 часа. Краткият полет мина безпрепятствено, но съзнанието на Емили бе прекалено ангажирано, за да остави място за страхопочитание то, което изпитваше по време на полета си от Англия. Сега мислите й бяха залети от информацията, която получи от Атанасий в подземията на Библиотека Александрина.
Когато разбра, че Арно Холмстравд й е оставил още едно писмо, още една нишка, при това нишка, която можеше да разгадае, усети прилив на адреналин. Истанбул, съвременното ислямско и светско лице на древния християнски Константинопол, бе логичен избор на всяко ниво. В него имаше царски дворец, кацнал на късче земя, сгушено между два континента. Градът имаше дълго интелектуално минало и Антун бе потвърдил, че то е изиграло своята роля в древната история на библиотеката. Също като Александрия, и Истанбул беше царски град, наречен на основателя си - египетският метрополис носеше името на Александър Велики, а Константинопол - на Константин, наричан „Константин Велики“. Паралелите бяха на всяка крачка. Емили бе наясно, че именно Истанбул е мястото, на което трябва да отиде.
Атанасий й помогна да организира полета, макар че нямаха почти никакво време. За втори път през последните двайсет и четири часа Емили успя да мине от самата мисъл за пътуване през купуването на билети, чекирането и излитането само за няколко часа. Понякога интернет наистина е доста полезен.
Освен това Атанасий й бе уредил местен шофьор, който да я вземе от летището, вместо да я остави да се бори с прочутите с лоша слава таксиметрови шофьори на Истанбул, които имаха навика да ограбват туристите, като ги прекарват по най-дългия възможен маршрут между две точки. В град, чиито улици се виеха покрай хълмове и пещери в удивителен лабиринт, беше лесно да заблудиш един новодошъл. Атанасий и Емили бяха единодушни, че времето е от жизнено значение и не могат да го пилеят в излишно разтакаване.
- Шофьорът е приятел - каза й Атанасий. - Ще ви чака при лимузините. Търсете табелка с моето име.
С това разговорът приключи и двамата се разделиха без повече приказки. Емили усещаше, че помежду им се е породила близост, но благодарение на суровите обстоятелства, в които се намираха, отношенията им си останаха делови.
Сега, на седемстотин мили от Александрия, Емили слезе по рампата и влезе в терминала на международното летище „Ататюрк“. Самолетът й бе кацнал в края на работния ден и летището жужеше от дейност.
Емили преметна малката си чанта през рамо, огледа табелите за надписи на английски -бяха отбелязани с жълто - и се отправи към паспортния контрол и изхода. Процедурата мина по-гладко, отколкото очакваше, и след броени минути излезе от другата страна на остъклените коридори на митницата. На паспорта й стояха току-що отпечатаните подробности за влизането й в Турция, включително и стикер за виза, който приличаше на пищен турски килим. Следващата й стъпка беше до най-близкото обменно бюро, за да се снабди с щедро количество турски лири за предстоящия ден. Атанасий я бе предупредил, че в Турция дребните търговци не приемат нищо друго освен пари в брой.