Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Мислех, че ще ми провърви и ще намеря писмо, бележка или нещо уличаващо. Но детска порнография? Колкото и да мразя Бостич, не съм очаквал такова нещо. Момиченцето не е по-голямо от Мелинда… — Той изстена от безпомощна ярост и отчаяние, после с неимоверни усилия отново съсредоточи мислите си върху настоящия момент. — Какво ще правим сега?
— Кен, самото притежаване на такива мръсотии е углавно престъпление и тези неща са на Бостич. Това най-малкото ще възбуди криминално разследване.
— Благодарение на твоята предпазливост, Кет, ти нямаш нищо общо с отварянето на тези файлове. Аз го направих.
Тя кимна.
Улф натисна още няколко клавиша, съхрани снимката в един файл, после изкара на екрана друга.
Появи се още едно цветно изображение на голо момиченце, преплело крайници с похотлив на вид възрастен мъж.
— О, боже! Обзалагам се, че всичките са такива. — Той извади на екрана трета подобна фотография. — Кет, тук има най-малко петдесет такива снимки. Ще ми отнеме много време, докато ги изкарам и съхраня в други файлове… пък и ми се гади от това.
Тя поклати глава.
— И на мен.
Кен погледна навън, после се вторачи в Кет, която се бе преместила на мястото на помощник-пилота. Пое дълбоко дъх и взе микрофона на вътрешната радиоуредба.
— Драги пътници… преди малко принудих агент Катерин Бронски от ФБР да се качи на този самолет, пряко волята й. Сега тя седи до мен и прави всичко възможно да сложи край на всичко това, като ми помага да осъществя с нейните шефове ареста на Брадли Лумин. Има и още нещо, което трябва да знаете, но първо искам Рудолф Бостич да застане на пътеката между редовете. Сигурно мнозина от вас мислят, че след като Бостич е държавен прокурор и видна политическа фигура, а аз — само един съкрушен баща, вероятно греша за лъжата му пред съдията, защото човек с общественото положение на Бостич не би си позволил да лъже под клетва.
Кен разкопча предпазния си колан, даде компютъра на Кет и стана. В същия момент тя видя някаква движеща се точка пред прозореца. Улф отвори вратата на пилотската кабина, а Кет се взря в точката, която се бе уголемила. Беше транспортен С-130, явно насочил се към Телърайд.
За част от секундата Кет изпита импулсивно желание да каже на Кен, но мигновено го потисна, напомняйки си къде се намира, коя е и какво става. Фактът, че дори й хрумна такава мисъл, беше отрезвяващ.
„Какво ми става? Опитвам се да сложа край на отвличането, а не да помагам на похитителя.“
Но мисълта за снимките, които бе видяла, запали искра на гняв към прокурора.
Ако транспортният самолет кацнеше преди Кен да го е видял, вероятно щеше да настъпи някаква промяна.
Но пък заплахите на Улф, че ще отлети, ако някой се появи…
Тя го погледна. Той стоеше с гръб към нея и продължаваше да говори по радиоуредбата.
Кет пак се взря през прозореца. С-130 се смаляваше на юг от тях. Тя видя сивата военна окраска и реши, че може би е от военновъздушните сили и превозва специален щурмови отряд по спешно настояване на ФБР.
Протегна ръка към предавателя на свръхвисока честота и безшумно набра универсалната аварийна честота 121.5. Докато се опитваше да реши какво да каже, гласът на Кен прозвуча в ушите й.
— Хайде, Бостич, ставай! Искам да те видя. Анет? Чуваш ли ме?
Старшата стюардеса се появи зад Рудолф.
— Анет, ако обичаш, би ли дала микрофона на господин Бостич, за да говори с нас?
Кен видя, че Анет се колебае, сетне вдигна ръце към тавана и изчезна за секунда. Върна се и даде микрофона на ужасно смутения Рудолф Бостич. Каза му нещо — явно му даваше указания кое копче да натисне.
— Държиш ли микрофона в ръката си, Бостич?
Последва серия от пукания и стържения, докато Рудолф експериментираше с микрофона.
— Какво искаш, Улф? — попита накрая той.
— Искам отговори, Бостич. На няколко елементарни въпроса. Пътници, моля ви, слушайте внимателно. И така, Рудолф Бостич, одобряваш ли откровената порнография?
Прокурорът отговори мигновено.
— Не, разбира се, че не! Що за глупав въпрос?
Кен кимна и отново включи микрофона си.
— Рудолф Бостич не харесва въпросите, драги пътници. Добре, господин бъдещ главен прокурор на Съединените щати, вторият въпрос е: купувал ли си някога или сдобивал ли си се по някакъв друг начин или носил със себе си нещо, което би могло да бъде описано като откровена порнография, включваща малолетни?