Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Здравей, Оливър — започна топло той, при което Джоул си отдъхна с облекчение и се облегна назад да изслуша своя началник. — Реших, че е редно да те уведомя предварително, но и поверително, затова изпращам съобщението с гриф „лично“. При мен скоро ще се оваканти позиция, която е точно в твоята категория. Както знаеш, втората ми двайсетлетка на служба приключи преди няколко години, но по настояване на… — той махна с ръка, — на някои хора останах на кормилото и след това. Нека отбележа, че съпругата ми не беше в групата на настояващите. Мисли си, че ме иска подръка с шестнайсет часа повече дневно, което е окуражаващо от една страна, но от друга вероятно се дължи на факта, че скоро не ѝ се е случвало да се радва толкова дълго на моята компания. — Усмивката му се изкриви при тази шега или констатация по-скоро. — С други думи, скоро смятам да се уволня, ако Бог и Грегор ми дадат благословията си. Което ме задължава да се огледам за заместник. Последните три години показаха извън всяко съмнение — дори на онези, които имаха съмнения, — че успешната ти кариера е резултат от способностите ти, а не се дължи на нечие влияние, макар да съм убеден, че Арал ти липсва много като приятел. А Бог е свидетел, че всеки, който е работил толкова дълго с него, знае как се оцелява в среда на високо напрежение и високи политически залози. Качество, което е задължително за шефа на Операции. Имам и други кандидати с необходимите военни умения, но нито един от тях не притежава твоя вътрешен усет за механизмите на столицата. Имам и няколко, които като теб познават интимно въпросните механизми, но всички те, уви, са вори. — Десплейнс махна отново с ръка, в знак че няма нужда да обяснява политическата тежест на този коментар.
Джоул се запита с неудобство дали Десплейнс си дава сметка колко неактуални са познанията му за Ворбар Султана. Нямаше значение; Десплейнс продължи нататък, така че Джоул се приведе напред да го чуе.
— Нека добавя, че ако се бях гътнал неочаквано по някое време през последните две години, това щеше да е заповед, а не предложение. Така или иначе, моля те да се свържеш с мен при първа възможност. Е, имаш малко време да си помислиш, разбира се, ако ти трябва време. Поздрави вицекралицата от мен. Трябва да кажа, че племенникът ѝ Иван доста ми липсва, като си говорим за ползата от ворски познавачи на столичния живот, но пък чувам, че той се справя добре на новата си работа. Десплейнс край — каза той и записът свърши.
Джоул се намръщи и изпъшка.
На жаргона на Операции „малко време“ би могло да означава дни, но по-скоро намекваше за часове. Със сигурност не седмици. Десплейнс не държеше на незабавен отговор, но любезността изискваше Джоул да не се бави прекалено с размишленията.
Добре де, чувстваше се като ударен с мокър парцал. Началник на отдел Операции би била лебедовата песен на всеки военен от кариерата. А в неговия случай предложението идваше без следа от ворска шуробаджанащина, фаворизиране или привилегии.
Първата му свързана мисъл бе, че Арал, ако беше жив, щеше много да се зарадва, щеше да каже колко се гордее с него, да се засмее самодоволно и да го насърчи да приеме поста. Което повлече след себе си друг безсмислен въпрос — щеше ли самият той да го последва на Бараяр и да се оттегли от вицекралския си пост? Щеше ли това да отложи спукването на аневризмата или резултата от него?
Втората му мисъл бе, че шеф на Операции е пост, който не оставяше никакво място за личен живот. Когато го пое, Десплейнс вече имаше семейство, вярно, но децата му бяха големи, а съпругата му се оказа на ниво — превърна се в подофицер и старши сержант едновременно и ръководеше без милост домашната страна на живота му.
Ако Джоул се върнеше на Бараяр да поеме поста, трите замразени възможности щяха да си останат на студен склад тук, на Сергияр. Противното би било свръх силите му. Рано или късно щеше да се пенсионира, но колко живот щеше да му остане след това? А и когато отдел Операции изплюеше оглозганите му останки след десет години, кой щеше да е той тогава? Освен че щеше да е с десет години по-стар.