Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Да. Задната стая не е много чиста.
— Това са бълхи от плъх и ти го знаеш по-добре от мен. Ще поизчакаме още един час и ще разберем. Мартен ще ни се обади. Мартен е голям специалист, ще знаеш. Бълхите от плъх ги разпознава от пръв поглед. Можеш да поспиш, ако искаш. Ще ти донеса завивка.
Той хвана Дамас за ръката и го поведе към килиите. Младежът се държеше все така спокойно, но бе поизгубил учуденото си безразличие. Беше загрижен, напрегнат.
— Килията е нова — каза Адамсберг, като му подаде две одеяла. И чаршафите са чисти.
Дамас безмълвно легна и Адамсберг затвори решетката отвън. Върна се в кабинета си. Не се чувстваше комфортно. Бе пипнал сеяча, оказал се бе прав, но не се радваше. А този тип бе удушил петима за една седмица. Адамсберг си наложи да си го припомни, да си представи лицата на жертвите, на младата жена, натикана под камиона.
Мълчаливо чакаха малко повече от час, като Данглар още не смееше да се произнесе. Нищо не гарантираше, че в дрехите на Дамас ще има бълхи. Адамсберг с уморен виц си драскаше нещо с молив върху поставен на коляното му лист. Беше един и половина през нощта. Мартен се обади в два и десет.
— Две Nosopsyllus fasciatus — обяви той мрачно. — Живи.
— Благодаря, Мартен. Свръхценна находка. Само да не ги изпуснете, че цялото ни досие ще отиде на кино заедно с двете дами.
— С двамата господа — поправи го ентомологът. — Мъжки са.
— Съжалявам, Мартен. Не исках да обидя никого. Върнете дрехите в Бригадата, та арестантът да се облече.
Пет минути по-късно съдията, събуден от първия си сън, даваше разрешение за повдигане на обвинение.
— Прав бяхте — каза Данглар, като мъчително надигна умореното си тяло с подути за сън очи. — Но беше на косъм.
— Косъмът е по-здрав, отколкото обикновено си мислим. Достатъчно е да се подръпва леко и постоянно.
— Позволявам си да ви уведомя, че Дамас още не е проговорил.
— Ще проговори. Сега вече знае, че няма накъде. Той е изключително ловък.
— Невъзможно.
— Напротив, Данглар. Прави се на глупак. И понеже е изключително ловък, го прави много добре.
— Ако този тип говори латински, ще си сдъвча ризата.
— Да ви е сладко, Данглар.
Данглар изключи компютъра си, вдигна панерчето, в което спеше котето, тикна го под мишница и каза довиждане на агентите. Във фоайето срещна Адамсберг, който влачеше походно легло и одеяло, взети от склада.
— По дяволите, там ли ще спите?
— За в случай че проговори — каза Адамсберг.
Данглар продължи пътя си без коментар. Какво да коментира? Знаеше, че Адамсберг няма особено желание да се прибере в апартамента си, където димът от злополуката още не се бе разнесъл. Утре щеше да е по-добре. Адамсберг се възстановяваше с рядка бързина.
Комисарят разгъна походното легло и метна отгоре му одеялото. Сеячът бе на десет крачки от него. Човекът с четворките, човекът със страховитите „особени“, човекът с бълхите от плъхове, човекът, който душеше жертвите си и ги мажеше с пепел. Мазането с пепел, последният му жест, огромният му гаф.
Свали сакото и панталона си, постави мобилния си телефон на стола. Обади се, за бога.
XXXIII
Някой звънеше продължително като при спешен случай. Сержант Есталер натисна копчето, за да отвори входната врата, и след миг видя да нахълтва запотен мъж със закопчано накриво сако и риза, разтворена над грива от черни косми.
— Бързо, бързо, драги — каза мъжът, пъргаво прониквайки във фоайето на Бригадата. — Искам да дам показания. За убиеца, за човека с чумата.
Есталер не посмя да събуди главния комисар и се обади на Данглар.
— Мамка му, Есталер — каза Данглар от леглото си, — защо звъните на мен? Събудете Адамсберг, той спи в кабинета си.
— Именно, капитане. Ако не е важно, ще ми трие сол на главата.
— А аз няма да ви трия, така ли?
— Да, капитане.
— Грешите. От шест седмици общувате с Адамсберг. Да сте го чували да крещи?
— Не съм, капитане.
— Е, и след трийсет години няма да го чуете. Но мен ще чуете, и то тутакси. Събудете го, да ви вземат мътните. Той и без това няма нужда от много сън. А аз имам.
— Добре, капитане.
— Момент, Есталер. Какво иска онзи?
— Някакъв паникьор, страх го е да не го убие убиецът.
— Отдавна сме решили да не се занимаваме с паникьорите. Понастоящем те наброяват сто хиляди само в Париж. Изхвърлете го и оставете комисаря да се наспи.