Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Дамас — подзе той, като придърпа един стол и седна съвсем близо до арестанта, — ти сееш чума. Ти пъхаш обявите в урната на Льогерн от повече от месец насам. Ти отглеждаш бълхи на плъхове, които пускаш под вратите на жертвите си. Тези бълхи разнасят чума, те са заразени и хапят. По мъртвите има следи от смъртоносните им ухапвания и телата им са черни. И петимата са умрели от чума.
— Да — каза Дамас. — Така обясниха и журналистите.
— Ти рисуваш черните четворки. Ти изпращаш бълхите. Ти убиваш.
— Не.
— Трябва да разбереш нещо, Дамас. Бълхите, които пренасяш, пълзят по теб, както и по останалите. Ти не се преобличаш често и не се миеш често.
— Мих си косата миналата седмица — възрази Дамас.
Адамсберг за пореден път се стъписа пред простодушието в очите на младежа. Същото леко малоумно простодушие като в погледа на Мари-Бел.
— Чумните бълхи облазват и теб. Но диамантът те предпазва. Затова не могат нищо да ти направят. А ако нямаше диамант, Дамас?
Дамас обхвана с ръка пръстена.
— Ако нямаш никаква вина, няма защо да се безпокоиш — продължи Адамсберг. — Защото в такъв случай не би имал бълхи. Разбираш ли?
Адамсберг замълча, проследявайки леките промени в изражението на младежа.
— Дай ми пръстена си, Дамас.
Дамас не помръдна.
— Само за десет минути — настоя Адамсберг. — Ще ти го върна, кълна ти се.
Адамсберг протегна ръка и зачака.
— Пръстенът, Дамас.
Дамас продължаваше да стои неподвижно като останалите в стаята. Данглар видя как лицето му се сгърчи. Нещо започваше да се раздвижва.
— Дай ми го — каза Адамсберг с все така протегната ръка. — От какво се боиш?
— Не мога да го сваля. Дал съм обет. На девойката, която скочи. Неин беше.
— Ще ти го върна, Дамас. Дай ми го.
— Не — каза Дамас и плъзна лявата си ръка под бедрото.
Адамсберг стана и закрачи.
— Страх те е, Дамас. Знаеш, че ако свалиш пръстена, бълхите ще те ухапят и този път ще те заразят. И че ще умреш също като другите.
— Не. Дал съм обет.
Провал, помисли Данглар и отпусна рамене. Добър опит, но неуспешен. Слаба работа, тази история с диаманта.
— Тогава се съблечи — каза Адамсберг.
— Какво?
— Свали си дрехите, всичките. Данглар, донесете една торба.
Някакъв непознат на Адамсберг човек подаде глава през вратата.
— Мартен — представи се той. — От отдела по ентомология. Викали сте ме.
— След минута ще ви дойде редът, Мартен. Дамас, съблечи се.
— Тук, пред всички?
— Какво ти пука? Излезте — обърна се той към Воазне, Ноел и Фавр. — Смущавате го.
— Защо да се събличам? — враждебно попита Дамас.
— Трябват ми дрехите ти и искам да огледам тялото ти. Така че събличай се, дявол да те вземе.
Смръщил чело, Дамас бавно се подчини.
— Сложи ги в торбата.
Когато Дамас остана гол само с диаманта на пръста си, Адамсберг завърза торбата и я занесе на Мартен.
— Спешно. Проверете за…
— Nosopsyllus fasciatus.
— Точно.
— Тази вечер?
— Тази вечер. Супербързо.
Адамсберг се върна в стаята, където Дамас стоеше прав с наведена глава.
Адамсберг повдигна едната му ръка, после другата.
— Разтвори краката си на трийсет сантиметра.
Адамсберг огледа кожата на бедрата от вътрешната страна.
— Сядай, свършихме. Ще ти донеса да си сложиш нещо.
Адамсберг се върна от склада със зелен бански чаршаф, който Дамас бързо грабна.
— Не ти ли е студено?
Дамас отрицателно поклати глава.
— Ухапан си от бълхи, Дамас. Имаш две пъпки под дясната мишница, една под лявата и три на дясното бедро. Но не те заплашва нищо, защото си имаш пръстен.
Дамас стоеше с все така наведена глава, увит в чаршафа.
— Какво ще кажеш?
— В магазина има бълхи.
— Човешки бълхи?