Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Навън ли вечеряте или у вас? Умеете ли да готвите?
— Зависи — каза Рубо, леко учуден. — Понякога си правя супа или затоплям замразено ястие. Понякога слизам в кафенето. В ресторантите е много скъпо.
— Обичате ли музика?
— Да — отвърна Рубо, вече съвсем объркан.
— Имате ли телевизор?
— Да.
— Гледате ли футбол?
— Да, естествено.
— Спец сте по футбола, а?
— Ами да.
— Мачът Нант-Бордо гледахте ли?
— Да.
— Не играха лошо, нали? — попита Адамсберг, който не го беше гледал.
— Как да ви кажа — каза Рубо и направи гримаса. — Бавнички бяха и свършиха нула на нула. То си личеше още от първото полувреме.
— Гледахте ли новините през паузата?
— Да — машинално отвърна Рубо.
— Ами тогава — каза Адамсберг, като седна пред него, — трябва да знаете, че снощи сеячът на чума е бил заловен.
— Така казват — промърмори Рубо смутено.
— В такъв случай от какво се боите?
— Не съм сигурен, че е той — колебливо каза човекът.
— Така ли? Да не би да разбирате от убийци?
Рубо напълно погълна долната си устна, а пръстите му бяха все така заровени в космите на гърдите му.
— Значи мен ме заплашват, а аз излизам крив? — повтори той. — Трябваше да се досетя. Ченгетата, като ги извикаш, знаят само да ви карат да надувате балона. Трябваше сам да се оправя. Човек иска да помогне на правосъдието и ето резултата.
— Но вие ще помогнете, Рубо, и то много.
— Ами? Имате много здраве, комисарю.
— Не се прави на бабаит, Рубо, не ти стига акълът за това.
— Така ли?
— Така. Ако не искаш да помогнеш, ще се прибереш вкъщи като добро момче. Вкъщи, Рубо. Опиташ ли се да избягаш, насила ще те държат у вас. До смъртта ти.
— Откога ченгетата ми нареждат къде да ходя?
— Откакто ни досаждаш. Е, върви, Рубо, свободен си. Бягай.
Човекът не помръдна.
— Страх те е, а? Страх те е да не те удушат като другите петима. Знаеш, че не можеш сам да се защитиш. Знаеш, че ще те намери, където и да си — в Лион, в Ница, в Берлин. Ти си неговата мишена. И ти знаеш защо.
Адамсберг отвори чекмеджето си, извади снимките на петте жертви и ги подреди пред Рубо.
— Знаеш, че ще се присъединиш към тях, нали? Познаваш ги всичките, затова те е страх.
— Оставете ме на мира — каза Рубо и извърна поглед.
— Тогава тръгвай. Хайде, чупка.
Изминаха две дълги минути.
— Добре де — реши се мъжът.
— Познаваш ли ги?
— И да, и не.
— Обясни.
— Да кажем, че съм ги срещнал една вечер много отдавна, преди седем или осем години. Пихме по едно.
— А, да. Пили сте по едно и затова сега ви очистват един по един.
Човекът се обливаше в пот и миризмата на потта му изпълваше помещението.
— Искаш ли кафе? — попита Адамсберг.
— Искам.
— С нещо за ядене?
— Искам.
— Данглар, кажете на Есталер да донесе.
— И цигари — допълни Рубо.
— Разказвай — повтори Адамсберг, докато Рубо се подкрепяше със силно подсладено кафе с мляко. — Колко бяхте?
— Седем — прошепна Рубо. — Срещнахме се в една кръчма, честен кръст.
Адамсберг веднага погледна големите му черни очи и видя, че в този „кръст“ имаше малко истина.
— Какво правихте?
— Нищо.
— Рубо, сеячът е в килията си. Ако искаш, те те тикна при него, ще затворя очи и край. След половин час си мъртъв.
— Да кажем, че понатупахме един тип.
— Защо?
— Отдавна беше. Платиха ни, за да го накараме да снесе някаква информация. Беше я откраднал и трябваше да я върне. И го натупахме, такъв беше контрактът.
— Контрактът?
— Аха. Бяха ни наели. Ей така, временна работа.
— Къде го понатупахте?
— В една гимнастическа зала. Дадоха ни адреса, името на човека и името на кръчмата, където да се съберем. Защото не се познавахме преди това.
— Никой с никого?
— Никой с никого. Бяхме седем и не се познавахме. Бяха ни забърсали поотделно. Един хитряга.
— Къде ви бяха забърсали?
Рубо сви рамене.
— На места, където се намират хора, готови да натупат някого за мангизи. Не е голяма философия. Мен ме цаниха в един говнян бар на улица Сен Дени. Честен кръст, тия неща не ги правя вече за мангизи от сто години, комисарю. Честен кръст.