Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
Последваха много писъци, псувни и няколко експлозии от предната част на магазина, после имаше прилив на вятър и звук сякаш от старта на двигателите на сто хеликоптера. Погледнах нагоре, за да видя, че драконът се издига във въздуха с черни, подобни на кожа, крила, виейки и драскайки лицето си. Половината му зурла липсваше, загубена в димяща дупка, и имаше разрези в огромните крила, които раздираха въздуха като малък ураган. Секунда по-късно съществото беше изчезнало, реейки се високо над спокойни зелени полета към далечните хълмове покрити с дървета.
Били падна рязко срещу вратата, пръстите му върху опустошената дървесина, ръцете му кървясали. Той ридаеше с големи, разрушителни викове, но поне вече не беше маниак. Бях на път да опитам да му влея малко разум, когато Приткин изтича през завесата, последван от Мак и Марлоу. Вампирът не беше, забелязах с надигащ се гняв, под някакъв вид въздържание. И първото нещо, което направи бе да се отправи към Томас.
— Приткин, спри го! — пресякох стаята, тичайки, докато магът просто стоеше там, наблюдавайки с неверие солидната форма на Били. Гмурнах се под масата и грабнах китката на Марлоу, преди да успее да положи Томас на светлината. — Махни се от него!
Той изглеждаше изненадан. Защо едно човешко момиче би си помислило, че може да възпре един вампир повелител да направи онова, което иска като го хване за ръката, беше нелепо. Отдръпнах се назад, вдигайки китката си с гривната върху нея и се надявах, че ще е достатъчна, за да изпълни трика. Никога не успях да разбера дали е така, след като нищо не се случи. Разтресох ръката си и погледнах инертното сребро. Какво не беше наред с него?
— Магията ни няма да помогне тук — ми каза любезно Марлоу. — Няма да нараня Томас, Каси. Вярваш или не, искам да помогна.
Да бе, затова си се беше настанил да наблюдава как го бичуват. Марлоу имаше репутация, която бе започнала от епохата на Елизабет, когато е бил един от шпионите на кралицата, и се беше прочула с безчестие. Ако дори част от историите, които се разказват за него са верни не исках да е близо до Томас. — Махай се — отговорех, чудейки се какво ще направя, ако откаже. Но вместо да спори, той грациозно се изправи изпод масата. Проверих раните на Томас, но изглежда не се бяха влошили. Очите му бяха отворени наполовина и той дори успя да вдигне ръката си.
— Мога да го чуя — каза той мрачно с изражение на чисто блаженство по лицето си. После очите му се затвориха и главата му се отпусна, свързвайки се грубо с керемидения под.
Сърцето ми едва не спря и аз обезумяло проверих пулса му, който разбира се не открих. Изглежда сякаш беше припаднал или беше в транс, но не можех да бъда сигурна. Тони веднъж беше включен в таен и крайно незаконен феодал с друг повелител. Един от вампирите ни загуби едната си ръка и бе наполовина изкормен. Когато ни го върнаха осъзнах, че е мъртъв, но Еуджин каза, че се намирал в ликуващ транс. Беше неподвижен няколко седмици, докато една вечер внезапно не седна в леглото, питайки дали е спечелил. Надявах се Томас да е в транс, но не можех да направя много за него дори и да не беше. Вампирите или се лекуваха, или не — нямаше много медицински или магьоснически лекарства, които можеха да им действат. Трябваше да го държа в безопасност, за да получи възможността да се излекува.
Погледнах Приткин.
— Защо Марлоу не е вързан или нещо подобно?
— Защото може да ни е нужен. — Беше суровият отговор.
— Знаеш ли кой е той? — попитах.
— Зная по-добре от теб. — Той отмести очите си от Били, който сега пък танцуваше рок напред-назад, гледайки безизразно към стената, и ме дари с пълната концентрация на погледа си. Не беше ядосан — поне това бях очаквала и нямаше да се притесня, ако беше така. Но беше различно. Той бе някак си различен, очите му толкова интензивни, че приличаха на лазери. Беше силата на хищника, когато собственият му живот е застрашен — смъртоносен, сериозен и напълно фокусиран.
— Нека ти обясня ситуацията — каза той и дори думите му прозвучаха по-бързи и по-остри от преди, сякаш всяка секунда беше от значение. — Пристигнахме във Феерия, но не по необичайния начин, който бях планирал. Повечето магия, която притежаваме няма да подейства и разполагаме с ограничено количество оръжия. Един от екипа е смъртоносно болен, а други двама са напълно откачили. Става дори по-лошо, онзи дракон беше пазач на портала, а и като се провалихме да се защитим, си тръгна, за да доведе подкрепление. Ако Фей още не знаят, че сме тук, скоро ще разберат. А ние не можем да се върнем през портала заради очевидни причини.