Маската на смъртта [bg]

Щом Мей влезе в кухнята, Арно стана и я попита дали иска да пийне нещо, например чаша билков чай.

— Не си довършил закуската си, скъпи мой — усмихна му се тя. — Сама ще си взема.

При това обръщение лицето на Арно пламна като божур, но той седна послушно, докато Мей приготви препечените си филийки. Зае мястото си до масата и забеляза колко необичайно тихи са всички; направи й впечатление колко зачервено е лицето на Арно. Попита го дали не се чувства зле.

Хедър, тиха като мишка, съобщи, че ще изнесе бутилките на слънце. Малко след това тестерът изхвърли филийките и звукът проехтя едновременно със звъна на телефона. Мей вдигна слушалката с една ръка, а с другата взе филийките.

— … Надгробен камък ли? Не, ние ще организираме сами нещата. Как казахте, че е името ви?… Да, чак сега разбрах… Права сте, това наистина е проблем. Нека да помисля малко… Не, не бихме искали такова нещо… Знаете ли, в стената на оградата има неголяма дървена врата и под нея земята е изровена, така че пъхнете нещата там… Да, нали? Много мило от ваша страна. Благодаря.

— Какво искаха? — нетърпеливо попита Кристофър.

— Обади се госпожица Томбс от пощата в селото. Пощальонът не можел да ни предаде писмата, защото градинската порта е затворена. Попита не иска ли някой от нас да отиде да я прибере.

— Не — възкликна Суами невъздържано.

— Нали чухте какво предложих? Ще поставят пощата за нас в една торба и ще я пъхнат под вратата в стената.

— Съвсем забравих пощата — обади се Арно. — Вероятно някои хора ще ни потърсят за консултации.

— Ще отида да взема пакета — обади се отново Кристофър. — Ела с мен, Сузи.

— Нямам желание.

— Ще минем през терасата. Оттам няма кой да ни види. Ако се крием тук, ще излезе, че се поддаваме на натиска им.

Суами го последва не защото последните му думи я убедиха, а защото й беше по-лесно да се съгласи, отколкото да спори. Едва местеше краката си, главата й тежеше от скръб и чувство за вина.

Двамата излязоха от къщата, тръгнаха през билковата градина и се насочиха към моравата. Кристофър улови малката длан и усети колко е вяла и отпусната. Изплаши се, че тя не само е в шок от скорошното убийство, но и е настъпила промяна в чувствата й към него. Перспективата да я загуби го стисна за гърлото. Колкото повече отлагаше да й признае истината за себе си, толкова по-лошо ставаше. Опита се да формулира причината защо се е наложило да скрие истината. В крайна сметка замълча.