Повелител на сенките [bg]

Артър бе този, който се раздвижи. Отдели се от стената и се хвърли към Ливи и Тай, сграбчи ги и ги затика към вратата на Института.

Те и двамата опитаха да се съпротивляват, ала Артър беше смайващо силен. Ливи се поизвърна, викайки Кит. Артър отвори вратата с ритник и блъсна племенника и племенницата си вътре. Кит чу виковете на Ливи, а после вратата се затръшна зад тях.

Даяна повдигна вежди срещу Малкълм.

— Кръв на Блекторн ли каза?

Малкълм въздъхна.

— Луди кучета и англичани. А понякога срещаш някой, в когото двете са събрани в едно. Не може да вярва наистина, че това ще успее.

— Да не искаш да кажеш, че можеш да проникнеш в Института? — попита Диего.

— Искам да кажа, че то няма значение — отвърна Малкълм. — Подготвих всичко това преди Ема да ме убие. Моята смърт (и да, аз съм мъртъв, макар и не задълго, не е ли Черната книга невероятна?) отприщи морските демони по крайбрежието. Това, което виждате с мен тази вечер, е съвсем мъничка част от онези, които контролирам. Или ще ми дадете един Блекторн, или ще ги изпратя на сушата, за да избиват мундани.

— Ние ще ти попречим — заяви Даяна. — Клейвът ще те спре. Ще изпратят ловци на сенки…

— Тези не са ви достатъчни? — попита Малкълм ехидно. Беше започнал да крачи напред-назад пред стената от морски демони, от чиито усти се точеха лиги. — Това е красотата на Тъмната война. Просто не сте в състояние да удържите всички демони в Тихия океан, не и със сегашната си бройка. О, не казвам, че накрая няма да победите. Ще го направите. Ала помисли само за всички, които ще загинат междувременно. Нима един нищо и никакъв Блекторн го заслужава?

— Няма да ти дадем един от нас, за да го убиеш, Фейд — отсече Даяна. — И ти много добре го знаеш.

— Не говориш от името на Клейва, Даяна. А те не са над жертвите. — Малкълм опита да се усмихне, полуразложената му черна устна се сцепи и по брадичката му потече черна течност. — Един, за да спаси мнозина.

Даяна дишаше тежко, раменете й се повдигаха и спускаха.

— А после какво? Цялата тази смърт и разруха, и какво ще спечелиш?

— Вие също ще сте страдали. И това ми стига. Засега. Стига ми родът Блекторн да страда. — Очите му обходиха групичката пред него. — Къде са моите Джулиън и Ема? И Марк? Прекалено се боят да се изправят срещу мен? — Той се изкиска. — Твърде жалко. Ще ми се да можех да видя лицето на Ема, когато ме зърне. Може да й предадете, че се надявам проклятието да погълне и двама им.

Кого да погълне, помисли си Кит, но Малкълм вече бе приковал поглед в него и той видя как млечномътните му очи проблеснаха.

— Съжалявам за баща ти, Херондейл. Беше неизбежно.

Кит вдигна Адриел над главата си. Серафимското оръжие беше горещо в ръката му и макар да започваше да мъждука, хвърляше около него светлина, достатъчно силна, надяваше се, та магьосникът да види, когато се изплю към него.