Повелител на сенките [bg]

— Ема — прошепна Кристина. Поляната кипеше — смях, дюдюкане, подигравателни крясъци. В далечината видя Джулиън, опрял нож в гърлото на Ерек; множеството ахна, когато той си запроправя път към шатрата на краля, макар че самият той все още не го беше забелязал, тъй като вниманието му бе отвлечено от Ема.

Ема беше коленичила на земята, стиснала ръката на победения елфически воин. Вдигна глава и очите й грейнаха, виждайки Кристина.

— Помогни ми с баща ми — помоли тя. Дърпаше го за ръката, мъчейки се да я обвие около врата си. Той лежеше напълно неподвижен и за миг Кристина се уплаши, че е мъртъв.

После обаче той се отдръпна от Ема и се изправи с усилие. Беше висок, слабичък мъж и семейната прилика бе очевидна: чертите на лицето, формата на очите. Само че неговите бяха празни, синият им цвят — млечномътен.

— Пусни ме, нефилимска кучко. Пусни ме. Това стигна прекалено далеч.

Кристина почувства как кръвта й се смразява при тези думи. Кралят отново избухна в смях. Кристина хвана Ема и я задърпа към себе си. — Ема, не можеш да вярваш на всичко, което виждаш тук.

— Това е баща ми — каза Ема. Кристина я беше хванала за китката и ясно усещаше туптенето на пулса й. Ема протегна другата си ръка. — Татко. Моля те. Ела с нас.

— Ти си нефилим — отвърна бащата на Ема. Върху гърлото му се виждаха отдавна избледнели Знаци. — Ако ме докоснеш, ще те завлека в краката на моя крал и ще го накарам да те убие.

Елфите около тях се смееха гръмогласно, подпирайки се един на друг, и от мисълта, че онова, което ги развеселяваше така, бяха ужасът и объркването на Ема, във вените на Кристина лумна убийствена ярост.

Едно бе да изучава елфите. Едно бе да чете как техните емоции не са като човешките емоции. Как елфите от Тъмния двор израстват, научени да черпят удоволствие от болката на другите. Да те оплетат в мрежа от думи и лъжи и да те гледат с усмивка, докато се задушаваш от техните номера.

Съвсем друго бе да го види с очите си.

Изведнъж настана оживление. Кралят се втурна в другия край на шатрата, крещейки заповеди; сред рицарите настъпи хаос.

Джулиън, помисли си Кристина. О, да, виждаше го — държеше Ерек пред себе си, в подножието на шатрата. Нарочно бе отвлякъл вниманието на краля от Ема и Кристина.

— Лесно е да изясним това — каза Кристина и като извади своя балисонг, го подаде на елфическия воин. — Вземи.