Повелител на сенките [bg]

Миговете след като Джулиън сграбчи Ерек и опря нож в гърлото му, бяха хаотични. Неколцина от елфите край шатрата нададоха вой; рицарите отстъпиха назад с ужасен вид. Кралят крещеше.

Джулиън заповяда на мозъка си да се съсредоточи: Не изпускай пленника си. Не сваляй ножа от гърлото му. Изплъзне ли ти се, няма да имаш нищо. Убиеш ли го твърде бързо, няма да имаш нищо. Това е твоят шанс. Използвай го.

По заповед на краля, рицарите се дръпнаха назад, оформяйки шпалир, през който Джулиън мина, водейки Ерек пред себе си. Шпалирът свършваше пред престола на краля. Самият той стоеше на ръба на шатрата, а белият му плащ се развяваше на вятъра.

Ерек не се съпротивляваше, ала когато стигнаха до шатрата, изви глава назад, за да погледне баща си. Джулиън усети как очите им се срещнаха.

— Няма да прережеш гърлото на сина ми — заяви кралят, отправяйки пълен с презрение поглед към Джулиън. — Ти си ловец на сенки. Вие имате код на честта.

— Мислиш си за ловците на сенки такива, каквито бяха — отвърна Джулиън. — Аз възмъжах в Тъмната война. Покръстен бях с кръв и огън.

— Ти си мек — каза кралят, — нежносърдечен, както са нежни ангелите.

Джулиън натисна ножа в гърлото на Ерек. Принцът миришеше на страх и кръв.

— Аз убих собствения си баща — заяви. — Наистина ли смяташ, че няма да убия твоя син?

По лицето на краля пробяга изненада.

— Казва истината — обади се Адаон. — Мнозина бяха в Залата на Съглашението през онази битка. Видяха го с очите си. Той е безмилостен, този нефилим.

Кралят се намръщи.

— Замълчи, Адаон. — Ала очевидно бе угрижен. Зад очите му се движеха сенки. — Цената, която ще заплатиш, ако пролееш кръвта на семейството ми в собствения ми Двор, ще бъде неописуемо висока — каза на Джулиън. — И няма да я платиш единствено ти. А целият Клейв.

— Тогава не ме принуждавай да го правя. Нека си тръгнем с мир. Ще вземем Ерек със себе си, в разстояние на една миля, а после ще го пуснем. Никой няма да тръгне след нас. Ако усетим, че ни преследват, ще го убием. Аз ще го убия.

Ерек изруга и се изплю.

— Остави го да ме убие, татко. Нека моята кръв постави началото на войната, която знаем, че се задава.

За миг кралят спря очи върху своя син. Той бе любимецът на краля, казал бе Марк. Само че Джулиън не беше сигурен дали кралят се вълнува повече от предстоящата война и кога ще започне тя, отколкото от съдбата на Ерек.

— Ако смяташ, че ангелите са нежни — заяви Джулиън, — дълбоко грешиш. Те сеят правосъдие с кръв и небесен огън. Отмъщават си с юмруци и желязо. Великолепието им е такова, че ще изгори очите ти, ако ги зърнеш. Студено и жестоко великолепие. — Той срещна погледа на краля: сърдитото му око и празното. — Погледни ме, ако се съмняваш, че ще го направя. Погледни в очите ми. Казват, че елфите прозирали дълбоко. Смяташ ли, че съм някой, който има какво да губи?