Повелител на сенките [bg]

Тай вече вадеше слушалките от джоба си, стъпил сигурно с обутите си в черни гуменки крака точно над най-горното стъпало.

— Ние сме ловци на сенки — заяви той. — Не бягаме.

Луната се показа иззад един облак, в същия миг, в който вратата зад Кит и Тай се отвори рязко и през нея се изсипаха ловци на сенки. Неколцина от центурионите носеха рунически камъни: нощта бе обляна в светлина и Кит най-сетне видя създанията, които се катереха по пътя и се изливаха на поляната. Те се хвърлиха с крясъци към Института и на верандата ловците на сенки вдигнаха оръжия.

— Морски демони — каза Даяна мрачно и Кит изведнъж осъзна, че бе на път да участва в първата си истинска битка, независимо дали му харесва, или не.

Той се обърна рязко. Нощта бе пълна със светлини и звуци. Сиянието на серафимски ками огряваше мрака, което бе едновременно благословия и проклятие.

Кит видя Ливи и Даяна, с оръжия в ръце, следвани от Диего, който държеше огромна брадва. Зара и останалите центуриони бяха плътно зад тях.

Ала освен това виждаше и морските демони и те бяха още по-ужасни, отколкото си беше представял. Създания, които приличаха на праисторически гущери, с каменни люспи, мъртви черни очи и хищни усти, пълни с остри като игли зъби. Създания, които приличаха на тресящо се желе с острозъба паст, в което висяха отвратителни органи: разкривени сърца, прозрачни стомаси, в които Кит виждаше очертанията на онова, което един от тях бе изял току-що, нещо с човешки ръце и крака… Създания, които приличаха на огромни сепии с грозно ухилени лица и пипала, осеяни със смукалца, от които капеше зелена киселина и прогаряше дупки в тревата.

В сравнение с тях, демоните, които бяха убили баща му, изглеждаха направо привлекателни.

— В името на Ангела — извика Даяна. — Стройте се зад мен, центуриони.

Зара й хвърли гаден поглед, макар че повечето центуриони се бяха скупчили на верандата с широко отворени усти. Единствено Диего изглеждаше така, сякаш няма търпение да се хвърли в битка. Вените на челото му бяха изпъкнали, ръката му трепереше от омраза.

— Ние сме центуриони — заяви Зара. — Не приемаме заповеди от теб…

Даяна се обърна рязко към нея.

— Млъквай, глупаво дете. — Гласът й бе пропит с ледена ярост. — Сякаш родът Диърборн не избягаха в Цюрих като страхливци по време на Тъмната война. Ти никога не си участвала в истинска битка. Аз съм. Нито дума повече.

Зара се олюля, вкаменена от шок. Никой от центурионите й, нито дори Саманта или Мануел, не се опита да я защити.

Демоните — кряскащи, пърпорещи, плъзгащи се по тревата — почти бяха достигнали верандата. Кит усети как Ливи се приближава до тях с Тай и застава пред него. Опитваха се да го прикрият, осъзна изведнъж. Да го защитят. Почувства как го залива вълна на благодарност, а после — на раздразнение. Наистина ли мислеха, че е просто безпомощен мундан?

Та той и преди се беше бил с демони. Дълбоко в душата му нещо се раздвижи. Нещо, което накара серафимската кама да лумне по-ярко в ръката му. Нещо, благодарение на което разбра съвършено изражението на Диего, когато той се обърна към Даяна и попита: