Повелител на сенките [bg]

— Катарина? — Даяна се извърна настрани, притиснала телефона до ухото си. — Нуждая се от услуга. Голяма услуга.

— Ще ни сметнат за страхливци — обади се Дру нещастно. — Да избягаме по този начин…

— Вие сте деца — заяви Артър. — Никой няма да очаква от вас да се биете.

Той прекоси стаята и отиде до прозореца. Никой не се присъедини към него. Звуците, долитащи отвън, им бяха достатъчни. Тави беше заровил личице в рамото на сестра си.

— В Лондон? — каза Даяна. — Добре. Благодаря, Катарина. — Тя затвори.

— Лондон? — повтори Ливи. — Защо Лондон?

— Защо не отидем в Идрис? — попита Дру. — Където са Ема и Джулс?

— Катарина не може да отвори Портал до Идрис — отвърна Даяна, без да среща погледа на Дру. — Има обаче уговорка с Лондонския институт.

— Значи, трябва да се свържем с Клейва! — заяви Дру, а в следващия миг отскочи назад, когато въздухът пред нея заблещука.

— Трябва да си вземем нещата — обади се Тави, загледан разтревожено в усилващото се блещукане пред себе си. То се разширяваше, въртележка от завихрени цветове и движещ се въздух. — Не можем да тръгнем без нищо.

— Нямаме време за това — каза Даяна. — И нямаме време да се свържем с Клейва. А в Лондон има къщи на рода Блекторн, скривалища, хора, които познавате…

— Но защо? — започна Ливи. — Ако Клейвът…

— Напълно е възможно Клейвът да предпочете да предаде един от вас на Малкълм — обади се Артър. — Нали това имаш предвид, Даяна?

Даяна не каза нищо. Завихреното кълбо започваше да придобива очертания: очертанията на врата, висока и широка, обградена от сияещи руни.

— Както и центурионите, поне някои от тях — призна Даяна. — Бягаме от тях, колкото и от всички останали. Те вече надделяват над морските демони. Не ни остава много време.

— Диего никога не би… — започна Дру възмутено.

— Диего не ги ръководи — каза Даяна. Порталът вече се бе превърнал в потрепваща отворена врата, през която Кит зърна нещо като дневна, с избелели тапети на цветя. Изглеждаше невероятно несъвместимо. — А сега, елате… Друзила, ти мини първа…

С изражение на отчаян гняв, Друзила прекоси стаята и прекрачи в Портала, все така държейки Тави. Пред слисания поглед на Кит, двамата се завъртяха и изчезнаха.

Ливи бе следващата, която пристъпи напред, ръка за ръка с Тай. Пред Портала тя спря, а могъществото на магията, която пулсираше в него, развяваше косата й.

— Не можем да оставим това място на Зара и Кохортата — възмути се, обръщайки се към Даяна. — Не можем да позволим да сложат ръка върху него…

— По-добре, отколкото някой от вас да умре — заяви Даяна. — А сега върви.

Само че Тай бе този, който се поколеба.

— Кит също идва, нали?

Даяна погледна към Кит и той усети, че гърлото му се свива, макар да не знаеше защо.

— Идва — каза и видя как Ливи и Тай пристъпват в пъстрата бездна и изчезват. Видя как Даяна ги последва. Сам се приближи до Портала и поспря, поглеждайки към Артър.

— Искаш ли да минеш пръв?

Артър поклати глава. Лицето му имаше странно изражение… странно дори за Артър. Макар че тази нощ Артър не беше толкова странен, помисли си Кит. Сякаш критичната ситуация го бе принудила да се стегне така, както обикновено не успяваше.

— Кажи им — рече той, а мускулите на лицето му потръпваха. Зад него, входната врата се разтресе; някой се опитваше да я отвори. — Кажи им…

— Ти сам ще им кажеш, след минута. — Кит усещаше как силата на Портала го притегля. Дори му се стори, че чува гласове от другата страна — гласовете на Тай, на Ливи. И все пак си остана на място.

— Какво става? — попита той.

Артър пристъпи към Портала. За миг Кит си отдъхна, помисляйки си, че Артър ще прекрачи заедно с него. Вместо това усети ръка върху рамото си.

— Кажи на Джулиън, че му благодаря — рече Артър и го бутна силно.

Кит политна в завихрената, беззвучна празнота.