Интервенция [bg]

— Джеймс беше пределно ясен по въпроса. Всъщност, той може би е дори по-заинтересован от секретността, отколкото теб. Не знам дали знаеш това до степента, до която би трябвало, но той мисли да предприеме сериозна кампания, за да те убеди никога да не публикуваш каквото и да било за връзката на Дева Мария с костите. Със сигурност ти е споменал, че е напълно убеден, че става въпрос за изкусна фалшификация: от първи век наистина, но все пак фалшификация.

Шон удари бюрото с длани, отметна глава назад и избухна в силен смях. Когато се съвзе, поклати глава невярващо:

— Не е ли типично за Джеймс? Прекарах четири години в спор с него за злоупотребите на организираната религия, включително папската непогрешимост, и сега, когато съм на път да открия доказателство, което да опровергае това, той иска да ме откаже да го използвам. Ама че шега!

— Притеснява се, че това може да има силно негативен ефект върху Църквата, подкопавайки авторитета на духовенството и репутацията на Девата — каза Джак. — Освен това се безпокои, че ще го сметнат за извършител, заради това, че си го изиграл да се подпише за костницата; а и заради допускането ти до гробницата на Свети Петър. Според мен си мисли, че с кариерата му е свършено.

— Колкото до отговорността му за допускането ми до гробницата, той е прав. Но никой няма да вземе да го обвинява. Оттогава минаха пет години и аз публикувах окончателния си труд върху гробницата на Свети Петър, заради който всъщност навремето получих пропуска. Виновни са от Ватикана, че не са го анулирали. Колкото до подписването при получаването на пратката от Рим, направил го е изцяло по свое желание. Не съм го измамил. Наистина, смятал е, че получава подарък, но решението си е било негово. Никога не съм и намеквал, че в колета има подарък.

— Няма да заставам между двама ви — каза Джак. Не му се искаше да взема страна. — Трябва сами да се разберете. Просто исках да знаеш какво мисли.

— Благодаря, че ме предупреди — кимна Шон.

— Искам да те попитам нещо — каза Джак с намерението да смени темата.

— Питай.

— Кога искате да започнете?

— Колкото е възможно по-скоро.

— Какво ще кажеш за утре около осем? Трябва да се срещнем, за да ти обясня някои подробности.

— Аз съм съгласен, но нека да звънна на Сана, ако не възразяваш.

— Няма проблем. — Както обикновено, Джак нямаше охота да се прибира вкъщи, не знаейки какво ще завари. Мразеше се за тези си чувства, но не можеше да го преодолее.

Шон откри Сана в медицинското училище. Беше отишла там да се опита да спаси някои от течащите в момента изследвания, които нейните докторанти се опитваха да поддържат. Явно там нещата не бяха потръгнали добре в нейно отсъствие. Дори Джак можеше да чуе остротата в гласа й, когато Шон отдалечи слушалката от ухото си. Шон най-сетне взе думата и й обясни плана.