Черното копие и сянката на Властелина [bg]

През нощта Фолко отново дълго не спа. Ето че се озова в самия център на Цитаделата на Олмер, запозна се с десетки служещи му хора. Но той не виждаше в тях закоренели в грабежи и убийства разбойници. Това бяха силни и смели хора и Олмеровата власт над тях можеше да се дължи на всичко друго, само не и на страха.

В ранна утрин отрядът потегли на път. Приятелите не успяха да научат нищо от това. което ги притесняваше. Но когато дружината на Отон преминаваше през градските улици, сред изпращачите Фолко неочаквано видя познатото лице на Келаст и едва се удържа да не извика. Дорвагският разузнавач стоеше заобиколен от другарите си, безстрастно гледайки към преминаващите покрай тях конници. Само едва забележимото кимване даде на хобита да разбере, че Келаст го е забелязал.

-Ей, Манор! - Торин докосна по рамото могъщ истерлинг. - Кога ще ни кажат какво трябва да правим в този поход? Тук не е така както в Арнор, където заповядват да сечем, без да кажат кого и защо! Аз съм тук отскоро, но мисля, че трябва да е по-различно!

-Така и ще бъде! - отзова се Манор, подпирайки копието в седлото. - Още на първия бивак Отон ще ни разкаже всичко което трябва да знаем. Той нищо не крие напразно. Ще се убедиш сам...

Пред градските порти ги настигна дошлият да им пожелае късмет Берел и също тук към отряда се присъедини още един боец - ниско хилаво човече със странно позната плътно затворена кошница. След като се вгледа, Фолко позна в нея мрежестата кошница с улаги!

Три дена те прекосяваха страната на Олмер - без да се бавят, но и без излишна привързаност. Пред погледа на Фолко се откриваха богати селища на различни родове и племена, които сякаш откъснати от вятъра листа бяха облепили могъщия ствол на непоколебимо стоящото пред бурята дърво. Отрядът на Отон не позна никакви лишения. Дори нощуваха не под открито небе, а в обширни крайпътни воински дворове - опитният командир Отон не искаше да изморява хората си предварително.

Смътно и объркано беше през тези дни в душата на хобита. Посрещнаха ги открито, леко грубовато, но с искрено дружелюбие. На уменията им се учудваха и ги уважаваха за това. Някои даже молеха през свободното време да ги обучат на видените на арената бойни хватки. Ръцете на истерлинги, харадрими, ангмарци и хазги чупеха хляб, протягайки половината на хобита. Към чашата му с готовност се поднасяха пълни с ароматна медовина манерки. През нощта, свил се под одеялото, Фолко с ужас осъзнаваше колко сложно ще му бъде да вдигне оръжие срещу доверилите му се и делящи с него походния комат следовници на Олмер.